Последната истерия в българо-македонските отношения се нарича Каймакчалан. Един връх, който става известен с кръвопролитни боеве през Първата Световна Война, попадна отново в центъра на българо-македонските отношения, които в последните години не блестят с висота. Ето как може да бъде развитието им, ако има някаква проактивна политика от страна на България.
- Каймакчалан – на този връх може да се построи голям паметник (като този на Шипка например) в който да бъдат почетени всички паднали в битките там – българи, сърби, гърци, македонци, французи и т.н. и това да е паметник на помирение. Щом Турция може да почита загиналите на Дарданелите войници на АНЗАК, то македонско-гръцката граница също може да е такова място, например през 2018-та година – точно 100 години след края на Първата Световна Война. Пример за подобно нещо е и военното гробище край Тутракан, в което лежат костите на български, румънски, турски и немски войници.
- Отношенията на България с Македония минават през ясно разбиране на това с кого си имаме работа там покрай Вардарот. Няма нищо общо между хората, живели там в началото на 20 век и тези, които живеят там сега. След четири войни и десетилетия сръбска окупация, всеки знак за българско самосъзнание е водел до жестоки или по-меки репресии, и след близо 2 милиона изселили се оттам българи, естествено е, че населението е с подменен етнически състав и самосъзнание. Ето едно видео с Люпчо Георгиевски, бивш вицепрезидент и премиер на Македония (1998-2002), и основател на ВМРО-ДПМНЕ, партията която и в момента е на власт. Самото интервю е дадено през месец юли 2015г., след като Велизар Енчев и Кирчо Киров, щатни разузнавачи в ПГУ на ДС, разпространяват твърдения, че Георгиевски е бил едва ли не български агент (заедно с Доста Димовска), а ВМРО-ДПМНЕ е създадена с участието на българските служби. Георгиевски категорично отрече и двете твърдения, а според мен, Енчев и Киров се държаха като махленски клюкарки, а не като печени разведки. Не може да не са си давали сметка как ще навредят на Люпчо Георгиевски (най-добре настроения към България македонски политик) и на българските интереси в Македония с подобни изявления, а ако не са си давали – това подхранва убеждението ми, че в ДС и сегашните разузнавателни наследници пребивават на щат пълни дебили. Лично според мен Киров разви версията за широка активност в бивша Югославия вероятно за да подкрепи по някакъв начин тезата си за много полезна разбота на НРС под негово ръководство и да оправдае пропиляването на 5 млн. лева, за които е даден под съд. Велизар Енчев пък страда от синдрома на непризнатите разведки с големи заслуги, и след като беше отхвърлен и в опитите си да се представи за сериозен политик, започна да плещи глупости за щяло и нещяло.
- В интервюто си пред Коритаров (който също е доста досаден като водещ), Георгиевски каза няколко факта за съвременна Македония, които е добре да се имат в предвид. На първо място – там населението (като изключим албанците) е в 80% със просръбска ориентация. Сърбизацията там е по-тежка, отколкото по времето на Югославия, посочи той. Бившият премиер на Македония изцяло отхвърли и тезите на Енчев и Киров за добра оперативна работа на българските служби в бивша Югославия, като дори посочи примери за добра работа на сръбските служби в България – например по време на войната през 1999г. практически цялата левица е заела про-сръбски позиции, а в широк кръг медии и обществени кръгове е била широко застъпена “про-Милошевич” гледна точка. В широк период от време сръбската музика беше слушана сред огромен брой хора (главно поради липса на българска музика в чалга сегмента тогава), а сръбски филми бяха доста популярни в България – като почнем с Кустурица и свършим с още десетина други. Такова нещо в Сърбия няма, посочи Георгиевски – там никой не познава българска музика, филми и култура и не се и интересува от тях. Подобна е и ситуацията в Македония – кабелните оператори излъчват огромен брой сръбски телевизионни канали, а сръбска преса се разпространява заедно със македонската. Той посочи и проста причина – българските телевизии искат от македонците пари за излъчване, а сръбските им се предоставят безплатно. Ако това е вярно, аз лично не мога да си представя по-голямо национално малоумие в т.нар. електронни медии, както и липса на маркетингов подход. На пазар, на който и без друго търсенето на български канали е около нулата, най-логично е да бъдат предоставени за безплатно гледане, поне за някакъв начален (дълъг период). Ползите от това са неизмерими, но няма кой в тези телевизии да го разбере. Само от рекламна гледна точка и като платформа за навлизане на българки стоки и фирми в Македония ползата е огромна. Но сърбите работят в тази посока, а българите не.
- Когато се говори за Република Македония, известна и като БЮРМ, FYROM и т.н., трябва да се има впредвид, че там комунизма като идеология не е бил отричан никога. Там комунизма не е минало, а настояще, поне в съзнанието на хората. Разбира се, без най-малоумните му изцепки – в Югославия комунизмът не забрани частната инициатива и не унищожи селското стопанство, както в подвластните на СССР страни, в т.ч. и България. Това спомогна за по-лесната адаптация на бившите комунисти както в Македония, така и в самата Сърбия. Освен това, идеологията на македонизма впрегна комунистическите партизани в собствените си “национално-освободителни борби” в периода 1941-45г. и така го циментира в съзнанието на хората като борба срещу “бугарскиот фашистички окупатор”.
- Македонизмът като идеология всъщност стъпва на великосръбските митове, преувеличени до гротеска. Българите са татари, монголи, които са се настанили в земите на южните славняи, които са изначално сръбски племена. Расисткия подтекст е, че татарите и монголите са по-низша раса от небесната сръбска нация, която е избрана да властва над целите Балкани и да наследи Византия – от Адриатика до Черно море и от Дунав до Егейско море. С тази идеология сърбите се превърнаха в едни от най-големите военнопрестъпници на 20 век със зверства спрямо българи, унгарци, хървати, босненци и албанци. Към тази теория историчарите в БЮРМ добавиха собствения си произход на най-древен народ на света със “77 хиляди години корени” и “23 века собствена история”, която включва всичко, което се е случило в радиус от хиляда километра около Скопие в от библейски времена до днес. От Александър Македонски, до Самуил и всички възрожденски и революционери – всички са македонци, а в самата България живеят….пак македонци, но “одродени” и побългарени. В обърнатата с хастара навън македонска представа за света цялата история си е стройно подредена, просто името българи е заместено с “македонци”. Българите са татари и натрапници, а македонците са автохтонно, местно население откак свят светува. Българската нация е измислена от руснаците, за да навредят на турците и т.н. и т.н. Всевъзможни теории на конспирацията, които имат за цел да направят една смехотворна малка държава крайъгълен камък в световните дела. Македонизма замени като идентичност югославизма, който беше налаган от Тито като модел на съжителство между различните религии и етноси в бивша Югославия и де факто умря заедно с него, за да се събудят всичките призраци от миналото.
- Люпчо Георгиевски направи една прогноза, която изглежда плашеща и реално близка – албанците вече са възприели идеята за завладяване на цяла Македония, като броят на родените деца в последните години твърдо е с техен превес спрямо македонците. Така докъм 2025-2030г. те могат и да са мнозинство, като се има предвид и заселилите се от Косово и подкрепата, която имат от официална Албания. Самият Георгиевски беше свален от власт с активното участие на Запада, който беше недоволен от твърдия отговор на правителството му спрямо терористите от АОК/УЧК. В идеята на американците за мултиетнически общества албанците бяха печелившия етнос, след като си бяха извоювали и ореола на жертви на Милошевич. Близнаците още бяха на мястото си в Ню Йорк, ислямския тероризъм изглеждаше далечен, и славата на шиптарите като трафиканти на дрога, органи и хора все още не беше доказана.
- Помолен да направи оценка на българо-македонските отношения, Георгиевски посочи като основа на тях пасивността на България и неприемането на про-активна политика, от страх България да не бъде обвинена в намеса във вътрешните работи на Скопие (нещо в което редовно я обвиняват). Според бившия македонски премиер най-ползотворните моменти в двустранните отношения са били по времето на премиерите Филип Димитров (когато България призна Македония като държава) и Иван Костов (когато България реално подкрепи Македония по време на Косовската криза и после по време на албанския бунт). В останалото време българската политика към Скопие се люлее между “братя” и “предатели-сърбомани”.
- България няма много козове, ако заплашва сегашните властив Скопие с липса на подкрепа за НАТО и ЕС. Просто гръцкото вето изглежда непоклатимо от всякаква българска политика и когато Борисов за пръв път заплаши с вето, скопските официози излязоха със заглавия “бугарите влезнаа во грчки обувки”. Ясно и просто – в Скопие не считат България за фактор, който може да им помогне за НАТО и ЕС. А и не е много сигурно, доколко УДБА, която владее македонския политически живот би искала Македония да влезе в НАТО и ЕС. Тече план на повторна сърбизация на Македония и изказването на сръбския президент Николич, че “Каймакчалан е южната врата на Сърбия” не е случайно. Просто в Белград и Атина работят за да възстановят общата граница помежду си, което минава през блокирането на Македония за НАТО и ЕС. Българската дипломация и външна политика трябва да работи срешу този план, както и да осветли ролята на Белград и Атина в него пред останалите страни от НАТО и ЕС. На Белград трябва ясно да се покаже, че Сърбия би се присъединила към ЕС само след Македония и само ако спре да бъде проводник на руските интереси на Балканите.
- Стигаме и до големия играч в малките балкански крамоли, които в момента имат адрес Каймакчалан, но които всеки шест месеца или една година придобиват нов тласък. Миналата година руският външен министър Лавров хвърли медийна бомба, като заяви, че България и Албания се готвят да окупират и да си поделят Македония. Това беше лека хибридна атака в разгара на протестите срещу правителството на Груевски през 2015-та година, която просто имаше за цел да отвлича вниманието от действията на Русия в Украйна. Балканите отдавна се използват от Русия като тестов полигон за антизападна пропаганда, твърди и тази статия. Целта на Русия е да се представи за влиятелен съюзник и свръхсила и да покаже, че е в състояние да контролира процесите и да налага вето на тези, които не са и изгодни. Именно затова гневната реакция на Москва към поканата на НАТО за Черна гора е лесно обяснима, както и подкрепата на Москва за референдум в Република Сръбска в Босна, който се разглежда като прелюдия към независимост. Последното нещо, което Москва, а и Белград искат да видят, е една Македония, която стабилно върви към ЕС и НАТО.
- Точно поради тази причина, българската политика към Скопие трябва да следва прагматични ориентири, като темите, по които имаме различие с македонците трябва да се оставят настрани, а не да затормозяват диалога. България се нуждае от магистрални и железопътни връзки със Македония при Крива Паланка, Делчево и Струмица, плюс още едно-две КПП-та. Тези магистрални и жп-връзки трябва да свързват България и с албанските пристанища Дуръс и Вльора, което неимоверно би увеличило товарооборота, пътникопотока, и би направило много повече хора между Бургас и Дуръс част от една печеливша стратегия на интеграция. България би могла дори да предотврати (с помощ от ЕС) един бъдещ неизбежен конфликт между македонци и албанци, предсказан от Любчо Георгиевски, и да впрегне тази държава с близо 25% безработица в една позитивна спирала на развитие. За тази цел разбира се е необходима и тотална преоценка на ситуацията в София, както и дълбоки реформи в България и Макеодния, които да оставят сегашните управляващи в двете страни в историята и да издигнат нови фигури, които да “поведат хорото”.
- България може да потърси и да намери подкрепа за изолацията на Сърбия в лицето на Румъния, която също е изнервена от руските действия и заплахи в Черно море и Молдова. Между другото, ситуацията в Молдова е огледална на тази в Македония – една изкуствена държава, създадена от СССР за да раздели румънците и по-лесно да ги асимилира, като използва името на историческото Молдовско княжество. Така се създават молдовска културна идентичност и молдовски език, за които днес се твърди, че са различни от румънските. България може да опита да повлияе на българите и гагаузите в Молдова да се отнасят по-благосклонно към ЕС и Румъния, за разлика от сегашните им про-руски и сепаратистки настроения. Румъния може да получи подкрепа от София за да действа в Молдова (вкарване в ЕС и НАТО), а България да получи подкрепа от Букурещ за действия в Македония (вкарване в ЕС и НАТО).
- България трябва активно да лобира за интеграция на македонската армия в НАТО и да предложи на Скопие и Тирана да поеме въздушната им охрана – т.нар. Air Policing. Това едва ли би било много по-скъпо от сегашната ситуация (територията на двете страни е равна на половин България), а македонците и албанците да поддържат оперативни летища, както и да правят годишни вноски за тази охрана, а техни военни летци да летят с български самолети – форма на военно сътрудничество, невиждана до този момент на Балканите. Това вероятно би имало и подкрепа на големите съюзници в НАТО, главно американците, и за България ще е по-лесно да договори политическа и военна помощ, главно за авиацията си.
- Прословутите български паспорти за македонци. Това стана твърде доходен бизнес за разни чиновници и трябва да бъде прекратено. Даването на гражданство на македонци трябва да става след деклариране на български произход и клетва пред българското знаме, заснети на видео, което после да се намира в интернет. В момента голям брой хора декларират български произход, защото знаят, че това ще си остане в папките на някоя агенция и никога няма да им се наложи да разкрият това в БЮРМ. Ако някой се срамува от българското си потекло и не желае да го заяви пред камера, няма нужда да притежава български паспорти. Освен това, може да се въведе преходен етап на натурализация, в който желаещите български документи да имат право да живеят и работят в България, без да имат гражданство. Самият Люпчо Георгиевски посочи три причини на хората да имат български документи – български произход и съзнание, желание да имат стабилен изход от напреженията с албанците в Македония и чисто икономически мотиви – да могат свободно да пътуват и да работят в Европа. Тези причини са резонни и оправдани, просто България трябва да извлече максимална полза от ситуацията и да прекрати бизнеса и търговията с паспорти – националната сигурност го изисква. Това важи и за даването на документи на граждани на Русия и Турция, които вече търсят изход от техните авторитарни страни.
