Тук ще изброя в кратък вид моите причини да гласувам за Трайчо Трайков на предстоящите президентски избори. Сравнявам го само с други силни кандидатури, затова няма да спомена маргинални, комедийни и откровено малоумни фигури като Жорж Ганчев, Веселин Марешки, Велизар Енчев, Владо Кузов, евентуална османска кандидатура на партията на Местан/Ердоган, както и евентуален опит на Гоце Първанов да погази Конституцията. Списъкът не е изчерпателен и не претендира за такъв – може да се добавят и други точки.
- Трайков е автентичен десен кандидат. Няма нужда да обяснявам защо не считам ГЕРБ за дясна партия, а лидерът и за десен политик. В последните две години в желанието си да угоди на всички Бойко Борисов така силно залитна вляво, че честно казано намери истинския си електорат там – сред хората на АБВ и БСП. В момента няма нормални дясномислещи хора, които да припознават ГЕРБ за дясна партия, а Борисов за десен лидер. Дори и ЕНП го знаят. В този ред на мисли – Румен Радев е по-голяма конкуренция за (не)известния кандидат на Борисов в битката за Дондуков 2.
- Профилът на Трайчо Трайков е близък до моя и на повечето хора, които познавам и които всекидневно изкарват БВП-то на България с труда си. Профилът на пенсиониран летец, прекарал на практика целия си съзнателен живот в казарма (както Радев) не ми импонира по никакъв начин.
- Ясната външнополитическа ориентация на Трайчо Трайков към ЕС и НАТО отговаря на моите виждания. За сметка на двусмислените послания на Румен Радев и Бойко Борисов в посока Русия, които могат да се четат и като отстъпление от про-западния курс, който София би трябвало да има в сегашното геополитическо противопоставяне между Запада и Русия.
- Трайчо Трайков показва по-голям капацитет да навлезе и да се запознае компетентно с военните дела и армията, отколкото Румен Радев има капацитет да навлезе в ролята на цивилен президент, който разбира и съзнава мястото на тази институция при разделението на властите, правосъдието и баланса между центровете на сила вътре и извън страната.
- Трайков очевидно не е кандидатура на СДС и Божидар Лукарски, което е отлична новина. След времето, в което Пламен Юруков играеше странната си игра, днес и Лукарски явно зае ролята на подводна мина на Борисов срещу силна дясна кандидатура. Добре, че опитът му да противопостави и да предизвика интрига между Трайчо Трайков и Гроздан Караджов не успя.
- Трайчо Трайков е човек, който очевидно може да казва НЕ. Това знае най-добре самия Бойко Борисов, който се сблъскваше с мнението на своя икономически министър всеки път, когато се опитваше да заеме нова, обтекаема поза по енергийни въпроси с адрес Москва. Признанието му, че “Трайков е най-голямата ми грешка като премиер” е всъщност комплимент за кандидата на десницата.
- Необходимо е Борисов да получи ясен знак от избирателите, че управлението му е провал. Доколкото този ясен знак през 2016-та са изборите, то мнозинство гласове за Трайков ще са отличен повод и правителството на Борисов да подаде оставка (ако той спази обещанието си за това, разбира се).
- Трайчо Трайков не е показал склонност да дезертира и катапултира, каквато наблюдаваме в Борисов (февруари 2013-та) и Радев (август 2016-та).
- Трайчо Трайков президент е вариант, в който шайката на Гоце и останалите русофилски формирования ще получат оглушителен шамар от гражданското общество.
- Който и да е кандидатът на ГЕРБ, очевидно е, че това ще е човек, който ще отговаря на принципа “и магаре може да е, щом го е посочил Борисов”. Ще се разчита и на машинациите на Цветанов по места и на купения цигански вот, за да бъде постигната изборна победа и магарето да стане президент. Това обаче е обидно за всеки човек с IQ над средното.
