Чок резил в Истанбул

Честно казано, нямам идея кой съветва Борисов да се държи по този начин, но в последния месец и половина сервилността и угодничеството му към Анкара станаха повече от унизителни. Едва ли е толкова глупав, че да не осъзнава, до какво води подобно поведение – до нови и нови ултиматуми и отстъпки и така докато няма какво да дадеш – историята на България във втората половина на XIV век е показателна за подобен развой. Разбира се, нужно е човек да е чел поне малко история, да се образова и да търси източници на сведения, вместо да се гордее с единствено прочетената книжка на Карл Май и да бие дузпи в уговорени мачове.

Ето резюме на тежките издънки на Борисов, които освен неговата, увреждат непоправимо и репутацията на България, която той е завзел под формата на премиер.

  • Предаването на Абдуллах Бююк – действие, което самият той призна, че е незаконно, и което не е направила нито една друга страна. Това превърна България в турски вилает – поне в сферата на правосъдието.
  • Изявленията му в угода на Анкара и против Брюксел и ЕС, особено искането му ЕС да свали визите за турци. Това може да се охарактеризира като малодушие, липса на визия и откровено малоумие, за което Борисов тепърва ще жъне негативи – за съжаление не само в лично качество.
  • Посещението му в Анкара, което е образец на провал за премиер на независима държава, член на ЕС – отиде там за да присъства наред с други африкански и азиатски диктатори на откриването на мост с името на един от най-жестоките и кръвожадни турски султани, после се снима в угоднически пози с наследниците на този султан и прие да изпълни всичките им условия единствено в името на това да не се налага да се раздели с властта си.

Практически няма друго обяснение за поведението на Борисов, освен че Ердоган го държи за заложник и то в лично качество. Всяка заплаха с бежанци към България може да бъде туширана с около дузина законни и още толкова незаконни мерки. На противниците на прилагането на сила към мигрантите може да се изтъкнат аргументи като липса на капацитет за прием, заплаха за вътрешната сигурност и ред и липса на желание в по-голямата част от населението да ги вижда на българска територия. Това дава право на България включително и да употреби сила и оръжие, за да не допуска хора, които са нападателни и агресивни. Определението е на МВР. Разбира се, тук правосъдието е пленено по същия начин, по който Борисов е държан от Ердоган и просто не предприема нищо срещу мафията, чийто нов бизнес е превозването на бежанци.

Това налага извода – Борисов и воденият от него ГЕРБ вече са заплаха за сигурността на страната и в паниката си и желанието да спасят собствените си кожи от възмездие и съдебно преследване са склонни да засилват рисковете за страната – нещо, което според тях скрива деструктивната им роля. Борисов все по-рядко се държи като премиер на държава, член на ЕС и НАТО, и все повече влиза в ролята си на квартален бандит, притиснат от по-големите айдуци до стената. Не може да потърси закрила в легитимни организации, в които членува, защото вероятно ще му бъдат зададени въпроси, на които той няма смислен отговор. Затова е избрал да шикалкави.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.