Признавам, тези президентски избори ще са по-комични от обичайното. След откровено антиконституционните напъни на Гоце Първанов за трети мандат, катапултирането на Румен Радев от поста командващ ВВС като ляв кандидат-президент внесе оживление. Дори самият премиер Борисов видимо се напрегна – за ГЕРБ беше далеч по-удобно БСП да излезе с чугунена кандидатура като Янаки Стоилов, Таско Ерменков или Румен Гечев, която структурите на ГЕРБ, водени от Цветанов, ще могат да бият “като шкембе в дувар”, ако цитираме известен анализатор. Вместо това, от Позитано извадиха ген. Радев, който определено надминава всички досега спрягани кадри на БСП – като потенциал и биография. За неговите пилотски и командирски качества винаги са се говорели само добри неща от хора, които го познават, така че може да ги приемем за безспорни.
Не е толкова безспорно обаче решението му да влезе в политиката, мотивите, които огласи за това и начина по който напусна поста си. Дори и да стане президент, едва ли ще има възможност да увеличи финансирането и подкрепата за армията и ВВС в частност. Ще му се наложи да научи, че президентът не е президент само на изтребителната авиация и към него ще има очаквания и във външната политика, образованието, здравеопазването и социалното дело. Тези очаквания многократно ще надминат правомощията му, но той ще трябва да артикулира нещо повече от общи приказки. Ще трябва да има и мнение по теми като правосъдие, където може да се окаже в остър конфликт с хората, които го лансират за президент.
Дори и целокупно армията да гласува за Радев (макар че там има и други кандидати за любов като “артелчика” Цонев), това едва ли ще му помогне много в борбата срещу машината на ГЕРБ. А днешното решение на БСП и АБВ да се скарат за това чий точно е генералът, освен комично е и самоубийствено – МиГ-29 още не е излетял, а единия му двигател отказа. Този тип караници осветлиха и малко от модела, по който Първанов води преговори и по който сглоби знаменитата по своята корупционност “Тройна коалиция” през 2005-та.
Срещу тази комедия вляво стои трагедията, която е в дясно. Т.нар. Реформаторски блок окончателно умря и дори да излъчи кандидатура, тя ще е postmortem. Жалко за свестни хора като Гроздан Караджов и Трайчо Трайков, ако идат зян в подобен предсмъртен залп. Никой нормален човек вече не би гласувал за формация, в която са имената на хора като Меглена Пръмова-Кунева, Найден Зеленогорски, Божидар Лукарски и опортюнисти като Настимир А, Антони Т и Петър М. Тези хора не допринасят за разширение на РБ, а за отлив от него, за това Димо Гяуров е напълно прав.
ГЕРБ никога не е била дясна партия, а по структура и управление по-скоро е милиционерска и клиентелистка. За тях в момента стои въпроса какъв точно кандидат да издигнат, който да не се еманципира бързо от Борисов по модела на Плевнелиев и да остане просто аватар на премиера на Дондуков 2. Идеята с някой съвсем безличен човечец явно беше попарена от кандидатурата на Радев отляво, което налага все пак да бъде намерен послушен човек с някаква приемлива биография и започнаха да се спрягат женски имена. Всъщност, ГЕРБ могат да обявят кандидата си след изборите, защо е нужно да се знае преди това? Така, ако спечелят, ще сложат една фигура, ако загубят, ще сложат някой “козел на отпущение” и ще стоварят всичко на него. Това е майтап, ако някой не е разбрал, но вероятно в ГЕРБ биха искали да е истина.
И накрая – много забавен вариант би се получил, ако макар и с един “двигател”, Радев успее да се докопа до Дондуков 2, откъдето да покаже на Позитано, че не е точно в неговите планове да е проруска марионетка и заеме по-ясна и категорична позиция за ЕС и НАТО, чиито членове сме. Твърде хубаво, за да е истина, но все пак – и Плевнелиев, и Първанов “изневериха” на издигналите ги партии. В смисъл – не оправдаха очакванията им.
