Има ли живот след Рио?

България записа най-слабото си представяне на Олимпиада и това беше повод за дълбокомислени коментари как държавата не помага и прочее. Всъщност, нивото и представянето е закономерно за развитието и демографията в страната – в България се раждат все по-малко деца, а от тях все по-малко избират активния спорт като начин на развитие. Условията за спорт често са такива, че се налага родителите да плащат големи суми, за могат децата им да спортуват и да се състезават, което просто отсява тези, които могат да плащат от тези, които не могат. И така – един сребърен и два бронзови медала, спечелени само от жени, показва една може би нелоша тенденция – все пак МВР вече има втори министър жена, може би скоро ще има и президент жена, явно жените се борят (в пряк и преносен смисъл) и успяват повече. Иначе, аз отдавна считам, че Олимпийските игри, особено тези, провеждани от диктаторски режими, нямат общо със спорта. Спортните делегации на страни като Русия, КНДР, Китай и др. приличат по-скоро на банда дрогирани зомбита, които са изпратени там с военна мисия, а не със спортни цели. Далеч по-смислени спортове като парапланеризъм, делтапланеризъм и още няколко въздушни спорта не са в олимпийската програма за сметка на такива спортове, като художествената гимнастика и фигурно пързаляне, които за мен са по-скоро танц, а и съдийството оставя голяма доза субективност. Проблем със съдийството има и в много други спортове, където странични наблюдатели “точкуват” отделните състезатели – видяхме подобни неща и в бокса, и в борбата, ще ги виждаме и за в бъдеще.

И все пак – нека видим успех или провал са един сребърен и два бронзови медала? На фона на похарчените за тази Олимпиада пари, сигурно са провал, но спорта не се мери само с пари. Може точно тази Олимпиада да мотивира десетгодишни деца да се заемат сериозно със спорт и след още 10-15 годии те да донесат десетки медали за България. Ако са в България, разбира се.

Нека видим и как се представиха някои съседи:

Хърватска – макар и не точно съсед, близка балканска страна, по-малка от България като население и площ. Пет златни, три сребърни, два бронзови медала.

Унгария – също не е съседна, но пък е малко по-малка като площ и с два милиона повече население (почти десет милиона), както и практически три пъти по-богата, измерено в БВП. Осем златни, три сребърни и четири бронзови медала.

Гърция – три златни, един сребърен и два бронзови. Явно гърците се справят по-добре, независимо от всичко.

Сърбия – два златни, четири сребърни и два бронзови. Сърбите имат изключително добро представяне и традиции в колективни спортове като водна топка, баскетбол и волейбол.

Грузия – също ни е съсед, точно срещу Варна оттатък Черно море. Два златни, един сребърен и четири бронзови медали.

Турция – един златен, три сребърни и четири бронзови медала. За страна с 80 млн. население, претенции за регионална и (почти) световна сила, 16-та икономика в света, това провал или успех е?

Румъния – един златен, един сребърен и три бронзови медала. Това определено не е Траяска Романия Маре, далеч са и от успехите на Чаушеску. Проблем?

Македония – три нули. Нула златни, нула сребърни и нула бронзови медали. Скопския министър на спорта (ако има такъв) вече би трябвало да е подал оставка и тя да е приета.

Всъщност меренето на медали е най-тъпото нещо. На тези от Олимпиади също. Дори и Русия да спечели всички, а САЩ нито един медал, това няма да промени факта, че повечето елитни руски спортисти живеят и тренират в САЩ и се връщат в родината си един-два пъти годишно. Няма данни за американски спортист да тренира в Русия. За китайската фабрика за шампиони, медали и допинг е писано много, тепърва има още да се пише за тях.

Няма никакво значение дали в Токио, Пьонгджан или Пекин (където са идващите олимпийски игри) ще имаме медали или ще сме с три нули като македонците. Докато масовия, училищния и детския спорт е в това състояние и 80% от населението не може да покрие елементарен норматив за ходене, тичане, плуване и т.н., всеки лев, похарчен за медали, е глупав и пропилян. Един олимпийски медал трябва да е резултат от широка пирамида спортуващи, които са излъчили най-добрия състезател в дисциплината помежду си. Това къде в България го виждаме?

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.