Краят на Пловдив като културна столица

Съботния палеж на Тютюневите складове в Пловдив е поредното доказателство за неща, които са известни от много време в България. След като премиерът може да погази законите и да предаде човек на Турция, след като предишното разрушаване на тютюнев склад с багери беше спряно не от държавата и община Пловдив, а от гражданите на Пловдив, то явно е, че беззаконието е повсеместно, със (съу)частието на Прокуратура и Съд.

Много стъпки водеха към този акт, след който може да се очакват и други – например събаряне на още знакови сгради и обекти във Варна, Велико Търново и Русе, които да паднат курбан на изискването за максимален РЗП, КИНТ и Кота корниз. Всеки може да изброи поне пет сгради, които в последните години се рушат, подпомогнати от бездействието на общини, за които строежа на нови съоръжения (зали, стадиони и т.н.) е по-доходно от опазването на културно-историческото наследство. Ето моите пет:

– фабриката на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово – разположена в най-красивата част на града, до парка и водопада Сучурум, тази сграда е изоставена от началото на ХХI век да се руши и да падне.

– къщата на ген. Марков в Хисаря – уникална къща с голям двор в чертите на Крепостната стена на града, бивш детски санаториум, запусната поне от края на ХХ век.

– Синагогата във Видин – уникална сграда, изоставена от поне 40 години.

– Телеграф капия – уникална порта в центъра на Видин, била е за последно заведение в края на ХХвек, което е нанесло щети по фасадата и вътрешността и. Изоставена.

– Велико Търново – бивш хотел, който гледа към Царевец, на ул. Опълченска, в близост до хотел Янтра.

има и други примери в Балчик, Варна, Хасково, Мелник и др. градове, всеки може да добавя.

До престъплението в събота в Пловдив не би се стигнало, ако извършителите не бяха окуражени от бездействието на държавата в случаи като – Захарна фабрика в София, която е де факто разрушена, и хангарите на летище Божурище, които бяха сринати с булдозери от инвеститор “първи клас”. В момента в т.нар. Логистичен парк Божурище са се настанили един куп “нормални компании”, които просто легитимират с присъствието си извършеното престъпление. Летище Божурище, което като военно летище от Втората Световна Война и като спортно летище след това е подготвило хиляди летци и парашутисти, беше завъртяно в изключително гнусна схема от един човек с показателното име Свинаров. Същия този, чийто престой в армията се запомни с две розови БМВ-та.

След не повече от пет години, Тютюневите складове в Пловдив ще са минало, и на тяхно място ще има жилищен-мол-офис-център, в който същите тези хора, които днес протестират, ще ходят на шопинг, да работят и да живеят вътре. И с парите си ще обезпечат ресурса за следващия палеж.

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.