Вчера присъствах на една интересна лекция, посветена на отминалия църковен събор на остров Крит, на която се чу думата “схизма”. Това, което си мислех и аз, се потвърди и от наблюдението на други хора – Кремъл използва православието като лост, който да вбие и да раздели членки на НАТО като България, Гърция, Румъния и Турция – като използва спрямо всяка специфичен хибриден подход.
На първо място – Москва и нейният патриархат имат непризната от никой друг амбиция да са водещи в “православния свят” и да подчинят Вселенската патриаршия на Кремъл. Това е нещо, което няма как да се случи, докато въобще идеята за християнство съществува и вероятно и в РПЦ го разбират, но продължават с тези свои амбиции. Това е и основната причина да пренебрегнат православния събор в Крит, защото той просто не отговаря на техните условия. Едно от тези условия е било да се промени йерархията на отделните поместни православни църкви, според която йерархия, БПЦ е много по-напред от Московската партиаршия. Българската църква е призната за Патриаршия още през 1235г., по Време на Второто Българско Царство, а Московското княжество успява да се сдобие с подобно достойнство за църквата си едва в края на 16-ти век.
Друг щекотлив въпрос за Кремъл е признаването на Независима Украинска Православна Църква, която би наследила и много от традициите на Киевска Рус като първата покръстена държава в тези земи и би занулила всички московски претенции за уникалност и изключителност. Едно признаване на УПЦ за патриаршеска от страна на Вселенската Патриаршия е неизбежно във времето и ще бъде гигантско поражение за православните фундаменталисти в Москва. Затова, дори намекът, че подобно признание може да се случи е довело до остри думи и физически заплахи от страна на руския патриарх Гундяев към вселенския Вартоломей. Като се има предвид миналото на Гундяев, както и на целия руски клир, както и способноста на Кремъл да премахва противниците си, тези заплахи могат да се разглеждат сериозно. Това разбира се едва ли ще отмени признаването на УПЦ за независима – може единствено да го отложи във времето.
Тук за нас като българи е тревожна ролята, която играе БПЦ и българския клир, съставен почти напълно от доносници и кадрови офицери на ДС (както и руския, например). Обтегнатите отношения с Вселенския патриарх идват и по тази линия – на една от срещите Вартоломей в прав текст е заявил на българската делегация, че те убиват православието в България. Факт, с който трудно може да не се съгласим – с действията си (само си припомнете изцепките на Николай Пловдивски) родните клирици отвращават все повече миряни, на фона на рушащи се и тънещи в забрава цървки и манастири. Няма да е далече времето, в което БПЦ ще стане просто “една старостилна секта”, ако мога да цитирам един експерт в областта. Към това я води и подчиненото и положение спрямо Москва, нещо, което дори Сръбската православна църква избягна. В църковните среди открито се говори за българите, които са марионетки на Москва в задаващата се схизма.
Поведението на РПЦ имаше и друг ефект, според запознати – гърците, за пръв път от падането на режима на полковниците, преосмислят отношението си към Москва. След събора в Крит в гръцката преса се появиха за пръв път понятия като “хибридна война” “марионетки на Кремъл” и “руска заплаха”. Спадът в подкрепата за СИРИЗА също е видим в тази връзка. Така неумелия ход на Кремъл може да накара Атина да осъзнае това, което за Източна Европа е реалност от десетилетия. Фактът, че Путин си позволи от Атина да заплаши Румъния (православна страна) с ракети заради ПРО също не допринесе за православния му имидж на “миротворец”, а Гърция не е щастлива от нейна територия да заплашват съюзниците и в НАТО. Не на последно място – Путин не е имал разрешение от Вселенската Патриаршия да ходи в Атон през май, имал е подобно за месец септември. Атон е територия на Вселенската патриаршия, която макар и под гръцка юрисдикция, все пак има известна автономия. Безпардонната визита на Путин без покана е все едно нахлуване в чужда страна – нещо, в което Кремъл има доста опит. Гърция не би могла да откаже подобна визита без скандал, нещо, което Ципрас не би искал, но в момента Вселенската партиаршия и правителството в Атина не са в най-добрия си период – пак благодарение на руските интриги.
Най-голямата въпросителна разбира се е – дали РПЦ и нейния предводител Гундяев ще имат наглостта да организират паралелен, хибриден православен събор в окупирания полуостров Крим. Говори се за подобно начинание, което ще се случи през септември или октомври и от БПЦ ще се очаква коленопреклонно да се яви там. Ако правителството не реагира остро на подобна инициатива, ченгетата в Светия Синод като нищо биха се забъркали в схизма на страната на еретиците – ход, който ще има съдбовно значение за съдбата на православието в България.
