Дигиталният райх

Като човек с вече две петилетки стаж в най-старата, най-голямата и най-най-най социална мрежа – Facebook.com в началото недооцених потенциала на тази нова реалност да промени начина на общуване, но картината започна да се избистря към 2012-2013-та, когато вече бях научил много неща за “приятели”, които явно не съм познавал добре. Така и някои хора вероятно са научили нови неща за мен и възгледите ми, които не са им понесли.

След агресията на Русия срещу Украйна нещата във Фейсбук се промениха кардинално – той се превърна в арена на информационна война и пропаганда, в която добрите (Западът) и лошите (разни ислямисти и диктатори) получиха еднаква възможност за изява. Един от недостатъците на демокрацията е, че дава на враговете си силни оръжия срещу нея. Групички от самотни идиоти, сеещи конспирация и пропаганда, намериха нов, по-ефективен канал за комуникация и често  попадаха и попадат в новинарския поток на абсолютно случайни за тях хора. Така анонимни фигури вследствие на случайни събития, придобиха база данни от “приятели” 5000 души (профила) и хаотичните им размисли се радват на широка популярност, сравнима с тази на журналистите от пред-дигиталната ера. Докато писанията на един журналист, с цялата условност на понятието цензура, все пак минаваха проверка и одобрение от редактори преди да бъдат публикувани, при фейсбук-знаменистостите няма никаква цедка и те облъчват аудиторията си със словесна чалга – често в рамките на едно-две изречения. Преди десетина години за да откриеш конспиративни теории и глупави “исторически” писания с налудни изводи беше необходимо да ги потърсиш през Google.com. Facebook направи така, че глупостите вече сами намират аудиторията си, която пасивно ги поглъща – страници в подкрепа на социализма, комунизма и т.н., както и групи, в които малък брой неуравновесени хора задават тренда и посоката на коментарите.

За 85% от потребителите Фейсбук си е заместител на телевизиите – не коментират нищо, рядко харесват или споделят картинки и мъдри мисли, към които обикновено не добавят никакъв коментар. Това е традиционната аудитория на разни сапунени сериали, риалити формати и телевизионни шоута – хората, които възприемат социалните мрежи по същия пасивен начин, по който бабите им са слушали радио, а майките им са гледали телевизия.

Сред останалите 15% активни потребители на социалните мрежи има и 1-2% тролове, които не публикуват качествено съдържание или собствени мисли, а споделят чужди такива, задължително в осмиващ и негативен контекст. Познати от форумите на медии от епохата преди Фейсбук, те добиха нова сила в социалните мрежи, а някои и започнаха да получават пари за това. Както винаги, “лошите” първи се усетиха за тази сила и наеха троловете в пропагандата си. ИДИЛ и Кремъл са христоматиен пример как целенасочена манипулативно поднасяна дезинформация успява да превърне широки маси от хора в зомбирана биомаса.

Интернет и фейсбук промениха средата, в която хората получават информация – информационния и новинарски поток вече не “тече” отгоре-надолу – медии към зрители и читатели, а медиите се борят за вниманието на аудиторията не само с други медии, но и с немедийни (дез)информационни източници, които имат доста обтекаемо отношение към фактите. Нещо повече, самите потребители вече са и източници на информация и често медиите падат в капана на измислиците и фалшивите новини. През Фейсбук вече е възможно да се намерят поддръжници на всяка теория, а с Photoshop се манипулират снимки и документи, които в реалността са тотално различни. Фабрикуването на “македонска нация” е христоматиен пример за творческо ползване на технологии, които да създават усещане за паралелна реалност.

Една от най-ярките промени във Фейсбук е политиката за блокиране и деактивиране на профили въз основа на доклади на групи потребители, често пъти организирани на тролски принцип. Така се получи, че различни лидери на мнение бяха принудени да изпращат сканирани документи, за да докажат, че са реални личности (изискване на Цукърбърг е всеки профил да е на съществуващ човек), други получиха временни или постоянни забрани на акаунтите си заради публикуване на неща, които по някакъв абсолютно непрозрачен начин бяха квалифицирани от някакви анонимни цензори-редактори за противоречащи на “общите правила на Фейсбук”.

Така, през далечната вече 2015-та беше забранен първият ми акаунт – Ptr Gvrlv. Получих искане да верифицирам, че това е името с което съм познат в обществото, което аз естествено не направих – ако започнем масово да изпращаме документи на Цукърбърг, то Четвъртия райх вече е дошъл. Тогава реанимирах един мой спящ акаунт, който почти бях забравил, но това мо помогна да не търся отново хора и мнения, които бях свикнал да чета. В това време вълната от докладвания и блокирания достигна много други хора и все по-често виждах някой да пише в компанията на два-три други свои акаунта – елегантен начин да заобиколиш блокировките. Първо го видях в руско-езичния сегмент на Фейсбук, където явно троловете и цензурата се бяха развихрили по-свирепо и по-рано. Парадоксално, но правилата на Фейсбук на първо място облагодетелстваха про-руските и про-путински акаунти и тролове, които бързо се организираха и придадоха почти легитимен вид на пропагандата си. Наскоро обаче видях, че рейдърските акции по блокиране на акаунти и профили вече са и масово явление в българския Фейсбук и това ме кара да вярвам, че сме в началото на нова фаза в интернет (само)регулациите, които ще лишат рашистката и ислямистка (и всяка анти-демократична пропаганда) от нейните оръжия в социалните мрежи, или самите социални мрежи ще отстъпят пред нови форми на комуникация. Скоро – докъм 2020г. Дотогава – правете си резервни акаунти.

About Петър Гаврилов

Привет,
казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г.
Засега – неженен, неосъждан, с едно дете.
Завършил съм семестриално ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски” през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности.
Перфектни страни в които бих живял – Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико – всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания – пак заради възможностите за летене.

This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.