Държавата всъщност не иска обновление на автопарка

В последните седмици съм на тема избор на кола и след като получих оферта за пет годишен автомобил за близо 24 хиляди лева, реших да видя новите оферти на коли в този ценови сегмент – между 20 и 30 хиляди лева с ДДС. Има доста читави модели с малки двигатели и нисък разход, които биха били по-евтини с между 4 и 6 хиляди лева, ако държавата не се беше  засилила да повишава събираемостта на ДДС и да не позволява на фирмите при облекчени условия да си връщат този данък. Ясно е желанието на чиновниците да събират повече пари, които после държавата да раздава на групи хора, зависими от дотациите. Особено настървено това желание се демонстрира от Владислав Горанов с подкрепата на Борисов – най-изявените трубадури на мантрата “борба с контрабандата и по-високи приходи в бюджета”. Няма да оспорвам тази теза, но ще посоча, че в сегашната ситуация фирмите нямат никакво желание за обновяване на автопарка и инвестиране в нови коли – всички мениджъри знаят, че ако поискат връщане на ДДС за кола, това означава неминуемо данъчна ревизия с всички последици и загуби от това. Затова се купуват коли “нов внос” на 5-10 години с всички последици от това – социални, здравни и екологични. Очевидно е, че няма как да имате омлет, без да счупите яйцето. Казано така, че и помпиера-премиер да го разбере – по новите магистрали може да има масово нови коли само ако държавата предприеме реални мерки в тази насока и спре с пожелателните стратегии в бъдеще време. Една от тези мерки ще е да направи покупката на нова кола по-привлекателна чрез връщане на ДДС за фирмите, които сега са принуждавани да се отказват от това. Това ще има изсветляващ ефект върху автомобилния бранш, доколкото сега доста от внесените втора ръка коли по автоборсите са де факто сив внос на занижени цени. Подновяването на автомобилния парк ще има и добър ефект за екологията и здравето на хората, особено в големите градове и особено в зимните месеци с ниско атмосферно налягане и мъгли. Това може да доведе и до по-малки разходи за здравеопазване и по-добро качество на живота, което данъкоплатците да оценят.

Чисто икономически, преди в България да започнат да се продават 80-100 хиляди нови автомобила годишно, ще е чиста фантазия да се очаква някой голям производител да направи дори нещо подобно на линия за сглобяване на един-два модела (злополучния опит на Гриша Ганчев не се брои за успешен), камо ли цял завод за производство на автомобили.

Ето как държавата би могла да се намеси позитивно в този процес:

  • улесняване на ЮЛ, регистрирани по ДДС, да си получават обратно данъка (или дори 75% от него). Това може да се направи за целеви период от примерно 10 години напред, с цел – снижаване на възрастта на автопарка от сегашните средно 18 до приемливите под 8-10 години.
  • стимулиране на вносителите да предлагат гъвкави схеми на оперативен и финансов лизинг с цел пазара на коли втора ръка да се “захранва” от коли, които не са внос от други страни, а са били купени като нови в България. Така, ако фирмите са стимулирани на около 5 години да обновяват автопарка си посредством лизинга и ДДС, за около две петилетки може да се постигне добър резултат в подмладяването на автопарка. Доколкото официалните вносители поддържат свои сервизи и внос на части, а новите коли гаранционно се поддържат от тях, това може да има и ефекта на изсветляване на цял един сектор на ремонти и внос на съмнителни (като произход и качество) авточасти, което да компенсира спада от приходите в ДДС на нови коли.
  • друг начин за засилване на покупките на нови коли е държавата да стимулира вносителите на нови да изкупуват най-старите возила – тези на над 10 години, които в момента често не се приемат въобще. Целта на това изкупуване следва не да е последваща продажба, а заводско рециклиране и унищожаване на тези автомобили.
  • финансирането на тези мерки може да дойде, чрез повишаване на данъка за стари коли и понижаването му за нови – особено стари коли без катализатори и поне стандарт Евро 4.

Така през точно три мерки – връщане на ДДС, лизингови улеснения и изкупуване на стари коли, може да се спре и обърне устойчивия тренд на закупуване на стари коли вместо нови. Това би имало дълготраен ефект – социално-икономически, екологичен и най-вече – медицински.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.