Правителството затъна в поредното си управленско малоумие, водено от желанието да угоди на различни групи от хора, които то разглежда еднакво – като матр’ял. Първо дойде желанието за вдигане на минималните заплати и осигурителните прагове с тях. Това доведе съвсем логично до въпроса “за чия сметка ще се правят тези предизборни лупинги” и отговора дойде от самосебе си – от реалния сектор, чиято най-креслива част са т.нар. “работодатели”, известни в литературата и като “чорбаджии-изедници”. Те поставиха резонния въпрос за цената на тези административни промени, както и какво може да се очаква после, като се има предвид, че държавата не плаща особено честно дори осигуровките на собствените си служители.
В този момент някой чиновник, подкрепен от хора като Божидар Данев (не мога да разбера как някой се занимава да им иска мнението въобще) роди гениалното малоумие за различни прагове във София и Видин, например. Това е мотивирано с идеята за различни разходи за живот в тези градове, но има и друго нещо, което назначен капиталист като Данев едва ли е чувал – една работа би трябвало да струва еднакви пари и в София и във Видин, така както много от цените са определени на държавно ниво – Мтел, ЧЕЗ, ВиК и другите не правят отстъпки на хората от Видин, Монтана и Враца, заради по-ниските им доходи.
Подобно малоумно решение би институционализирало като резултат бедността в някои области на България, вместо да се работи за заличаването на разликите в различните региони. Това би довело и до спад в заплатите в реалния и държавния сектор с мотив – държавата е определила по-ниски прагове тук, ако не ви харесва, чао. Последиците от това решение са ясни – ако не се намери смел човек като Пазвантоглу през 19 век да обяви независимост, то след 20 години във Видин и Монтана няма да е останал никой. Няма да има кой да се лекува, да получава заплати, да плаща данъци и осигуровки и да работи за “капиталисти” като Божидар Данев. За сметка на това, бандитизмът ще е силно развит. Справка – Пазвантоглу.
