“Сламените дипломати” или т.нар. почетни консули

Много съм се чудил какъв точно е смисълът да си почетен консул на някоя държава, освен чисто престижни функции, разбира се. Вчера, след като видях няколко коли със червени номера да карат в бус-лентата на Цариградско шосе, както и тази снимка в Дневник, се сетих и за чисто практическата полза от това – тези хора са недосегаеми за Закона за Движение по Пътищата. Червените номера са също толкова силен аргумент, както и включената синя лампа – дори се чудя как някой почетен консул-архонт-тамплиер-масон не се е сетил да комбинира червени номера със синя лампа – stylish. Все пак скъпа кола с БГ-номера е покана за всяко пътно ченге да размаха слънчогледа, популярните немски и швейцарски номера не могат вече да заблудят никой за националността на примата в съответното МПС, така че новата мода е – почетен консул.

Бърза проверка в сайта на МВнР показва кои герои на сенчестото минало и облачното бъдеще са се сдобили с дипломатическа недосегаемост в собствената си страна – чудя се дали страни като Малта, Монако, Филипини, Канада, Исландия и т.н. знаят с какви хора са се обвързали, като са им дали право да окачат знамената им над частните си офиси. На този линк вижте кой си играе на дипломат. Има още около 50-тина държави, които могат да ви направят техен почетен консул в България – без много шум.

 

 

 

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , . Bookmark the permalink.