Една стара идея отново си пробива път в България – намаление на ставките на ДДС за жизнено необходими за населението стоки, към които редовно спадат хлябът и тестените изделия, детски храни (доста разтегливо понятие), книги и учебници (без да се посочва какви), лекарства и други и други неща, но засега беше отхвърлена. Според мен намаляване на ДДС само за определени стоки едва ли ще намали цените им автоматично, особено за по-евтините и с изпилени маржове, където печалбата се измерва с стотинки. Ефекта от намаленото ДДС ще остане в търговците, а клиентите дори и да усетят нещо, ще е в рамките на стотинки. Вкарването едни стоки в списъка с намалени ДДС ставки ще отприщи лобистки натиск за вкарване и на други стоки, а контрола дали под етикета “хляб, лекарства, детски храни” не се маркират други стоки и по този начин не се вършат измами, товари НАП с още една задача, при положение, че и сегашния контрол задъхва данъчните.
Моето предложение е друго – да не се намалява ДДС, а да се връща на потребителите при определени условия – например покупка с банкова карта. За всяка покупка с кредитна или дебитна карта, потребителя да получава обратно 2% от ДДС-то, или дори да се начислява 18% ставка още при покупката. Ставката за плащания в кеш може да се вдигне плавно на 22-23% и по този начин, хората ще имат полза да пазаруват с карти, което ще изсветли търговията на дребно още повече и ще има дисциплиниращ ефект и за търговци и за потребители. В добавка – за хора, които получават доходите си по банкови карти (все още има и такива, които получават парите си в плик) и харчат поне 80% от тях през картите (без да ги теглят на банкомат) могат да получат допълнително още 1-2% отстъпка от годишния размер на данъка си общ доход. По този начин парите, оставащи в домакинство могат да се увеличат с около 5% на годишна база, които отново ще стимулират потреблението.
Имам и още едно предложение в посока обновление на автомобилния парк – улеснено връщане на ДДС за фирми (или част от него) – изцяло, или разсрочено за определен период от време. Може да се връща и частично ДДС за частни лица, закупили нова кола – например 10% в продължение на 4-5 години. Ефектите от подобна мярка могат да се сметнат лесно – ако в момента се купуват 20-30 хиляди коли годишно, при намалена наполовина ставка те могат да се увеличат двойно, което де факто ще означава същата сума като постъпления в бюджета. Ползата от това обновление на автомобилния парк обаче ще е всеобхватна – за екологията, за легалния автомобилен бизнес и дори за безопасността по пътищата. Подобно увеличение на продажбите на нови коли може да убеди по-лесно Фолксваген или друг голям производител на коли да открие фабрика в България. Не на последно място, при добра организация от дилърите, фирмите могат през 5-6 години да обновяват автопарка си и тези коли да излизат на пазара за втора ръка, вместо вкарания от италианските и немски автоморги скрап.
По отношение на зоните за паркиране в София, новото предложение за въвеждане на Червена и Жълта зони, както и разширяване на Синята и Зелена зона е добра идея. Засега се отлага за 2035г., явно за да не се плаши електората на управляващите в София, който и без туй е рехав. Според мен Червената зона трябва да се въведе в централни зони на София, където да се насърчава пешеходен и велотрафик, с редовни линии на градски транспорт и забранителен режим за автомобилен трафик и паркиране. Това трябва да е внимателно подбрана селекция от малки улички в някои квартали и да се помисли да изграждане на подземни паркинги в тях за живущите в тези квартали. Изкопаване на подобни под дворовете на столични училища е стара и добра идея. Жълта зона трябва да е всичко отвъд Зелената и до Околовръстното – де факто цяла София трябва да е зона за паркиране. Тази зона отначало може да е безплатна, или да е с тарифа 50 стотинки и без ограничение на времето на паркиране, за разлика от Синя и Зелена зона.
