В последните дни стана известен един факт, който може да се нарече очакван – т.нар. Съвместна историческа комисия между София и Скопие не работи. Нещо повече – всеобщото усещане е, че властите край Вардарот явно са усетили силен положителен тренд след Договора с Гърция от Преспа и считат, че вече са де факто членове на ЕС и отправят нагли и подигравателни искания към България. Това следва да се прекрати и Република Македония да бъде оставена да ври в собствен сос. Докато уврат и най-дебелите югославски кратуни там.
Ето и времева рамка и насоки на една продуктивна и смислена българска политика към Република Македония.
Интеграцията на Скопие в НАТО трябва да бъде завършена без отлагане – българския парламент трябва да ратифицира приемането на Македония, това би сложило надеждна преграда пред всякакви сръбско-руски попълзновения. Нещо повече – трябва да се работи за интеграция на македонската в българската армия, македонски офицери да служат във ВВС и ВМС, а ВВС да поемат охраната на небето над Македония и (евентуално) Албания. Една такава инициатива, подходящо обявена и промотирана, ще покаже, че България дава и позитивни сигнали за интеграция и сътрудничество. Срещу подобни регионални ангажименти, в които може да се включи и Хърватия, може да се иска американско оръжие и оборудване на политическа цена. Например четири ескадрили от по 18 самолета и батареи Пейтриът за България и Хърватска, които да създадат стабилна зона за сигурност между Черно и Адриатическо море и да изолират ефективно руския троянски кон Сърбия. Изцяло превъоръжени с американско или по натовски стандарт оръжие българска, македонска, хърватска и албанска армии до 2025г.
На официално ниво България трябва да нарича Македония с това име, или Република Македония. Ние сме я признали под това име, не сме страна по договора с Гърция, затова не сме и длъжни да приемаме палячовщините със “Северна”-та приставка.
България следва да работи и да търси финансиране за общи нфраструктурни проекти с Македония, които да свържат Охрид, Битоля и Скопие по-добре с останалите части от България. България следва да изгради приоритетно планираните КПП-та с Македония, да изисква завършване на жп-линията от Деве баир до границата с Албания и оттам до Дуръс и дори да участва финансово и със строители ако е нужно. Да се работи за магистрала между Петрич и Струмица, както и за втора жп-връзка пак там. Подобна инфраструктура и изграждане на ефективен и работещ коридор между Черно море и Адриатика би имало огромен икономически ефект за България, Македония и Албания, Може да се обяви и обща цел – удвояване на БВП-то на трите страни до 2030-та година, и да се търсят общи икономически проекти и инициативи.
България следва да се изтегли мълчаливо от Съвместната историческа комисия със Скопие и да участва в нея само проформа, а всякакви идеи от Република Македония за някаква македонска нация, език и прочее да се връщат за доработка и редактиране. Докато тече тази доработка и редактиране, не се отварят нови и не се затварят стари преговорни глави, колкото и време да е необходимо – все пак Македония се стреми към ЕС, а България и помага в нейната евро-интеграция. Всичките действия на София следва да са точни и премерени, без бързане и припряност. София и Скопие могат да приемат като общ държавен празник 28 февруари, когато е създадена Българската Екзархия. Всякакви намеци и идеи за югославия, Коминтерн и Тито следва да се отхвърлят без обяснения.
Така, след около десет години безплодни опити за напредък, в Скопие ще приемат безболезнено идеята за един народ с обща история в две държави. След леко подсказване ще приемат и да очистят кирилицата от сръбските вметки в нея и ще приемат и изучават буквите Ю, Я, Ъ, както и нормалните граматически правила, които се изучават в България. Ако не желаят да приемат това, в нов договор за добросъседство ще се запише (и ще се изучава в училищата), че македонската история, език и нация водят началото си от решение на Коминтерна и датират от 1945-та година.
България следва да обяви, че граждани на Македония ще могат да ползват здравеопазване и образование при условията за български граждани – т.е. ако плащат здравни осигуровки в НЗОК. Университетите биха имали полза от увеличение на студентите си.
За всички граждани на Република Македония (а и за тези на Гърция, Сърбия, Украйна, Румъния, Молдова) които публично и ясно заявят български произход и самосъзнание, могат да получават Българска Карта (по аналогия с Karta Polaka), която да им дава право да живеят и работят в България, а след период от 10 години да получат и българско гражданство.
За целия период в който Македония върви към членство в ЕС, Сърбия трябва да бъде поставена на опашката зад нея. По отношение на Белград може да се поддържа тезата, че е добре първо да стане членка на НАТО и едва след това на ЕС.
Може да се помисли и за съвместни действия с Румъния (която да интегрира Молдова), а двете страни да предложат помощ на Гърция в Кипър (обединение на острова под гръцка власт), ако Атина заеме конструктивна позиция и се откаже от подкрепата за Сърбия. Ако Албания се откаже от иредентистки претенции в Македония, може да се говори и действа в подкрепа на някаква федерация с Косово, която да затвори тази язва на 100 километра от София. Това са действия до 2030г., които следва да очертаят нови, стабилни граници и държави в Югоизточна Европа.
