Връзката между Чернобил и сегашна Русия

Гледах сериала на НВО Чернобил и честно казано, освен от качеството на декорите и детайлите съм поразен и от реакцията, която един сериал, гледан основно в Интернет, предизвика. В България реакциите са общо взето полярни и очаквани – от “заговор на Запада да очерни Русия” до “щом американци са го правили, всичко е така”. В Русия се надига политическо и медийно цунами от типа “как тия америкоси смеят да филмират нашите събития, особено тези, които се опитваме да забравим”. Между другото – не искам и да си представям как ще избухне Пекин, ако НВО направи сериал за Тянянмън с реализма, с който направи това за Чернобил.

Поразен съм от документалната точност на разни детайли от социалистическия (до голяма степен еднакъв в целия соц лагер) бит на 80-те години на 20-ти век. Евтините и ерзац дрехи, обувки, цигари дори и за членове на ЦК и ядрени физици-академици (елитът на СССР), олющени и бедно мебелирани квартири, офиси и учреждения – всеки, който има бегъл спомен от онези години, помни това усещане на сивота, влажност и мизерия, на което дъхаше всеки ден в социалистическия рай. Сериалът го пресъздава отлично.

Чернобил ме накара да се замисля отново до каква степен ядрената авария (според тогавашната трактовка така се наричаше тази катастрофа) е допринесла за развала на СССР и дали сегашна Русия се различава от маразматичния режим в Кремъл тогава? Дали подобна авария е способна да донесе повторен разпад на Русия, така както рухна и СССР? Отговорът е да. Реакцията на много руски официални лица на припомнянето на тази авария е доказателство за това.

Чернобилската катастрофа показва, че кремълския елит (останал си като цяло ментално непроменен от 1986-та насам) е тотално неподготвен за това, което се случва и първоначалната реакция е просто отрицание на действителността дори и на най-високо ниво. Близо един милион “ликвидатори” и местни жители обаче усещат на гърба си буквално до какво водят некомпетентните и панически действия в първите часове след взрива на 4-ти реактор. Тези хора умират и боледуват и до ден днешен, те и техните семейства могат да усетят от първо лице провалът на цялата система, наречена комунизъм. В добавка – за изпадналата в дълбока криза през това време съветска икономика, Чернобил е огромен удар – разходите за справяне с аварията по някои оценки са над 4-6% от целия БВП на СССР. Разбира се, официални данни няма. Но стотиците и хиляди трактори, камиони, булдозери, хеликоптери и друга техника стоят и днес и излъчват силна радиоактивност, след като са били бракувани в ядреното сметище до Припят. Стотици хиляди тонове пясък, бор, олово, цимент и т.н. са изсипани и изляти, за да се изгради саркофагът над взривения реактор.

Чернобилската катастрофа идва в добавка към една друга рана, която източва кръвта на СССР (буквално) от седем години към онзи момент. Войната в Афганистан. И там Кремъл изпраща гражданите си да мрат, харчи пари и ресурси, а резултата е обратен на това, което са очаквали, когато през 1979г. убиват президента и слагат собствена марионетка. И ако войната и жертвите в Афганистан са добре подплатени идеологически и пропагандно и успяват да бъдат пробутани на населението в опаковката “интернационален дълг”, то Чернобил заварва пропагандния апарат на режима неподготвен. Просто няма какво да измислят, което да звучи достоверно, а започналата “гласност и перестройка” допринася за това, че много журналисти без всякаква цензура снимат и публикуват случващото се. В резултат, и последния гражданин на СССР разбира, че системата е блокирала, че социалистическата държава е по-голяма заплаха за гражданите си, отколкото митичните врагове от НАТО и Запада. През 1989г. потъва и атомната подводница Комсомолец, което дава сигнал, че разрухата е обхванала и най-добрите подразделения на съветската армия – атомния подводен флот. Репутацията на режима спада критично и всички започват да мислят за собственото си спасение. В Кавказ вече се чуват първите изстрели на войната в Карабах между азери и арменци, в добавка идва и земетресението от 1988г., което показва на арменците, че помощ от Москва няма и следваа сами да се справят. Подобни конфликти тлеят по цялата територия на СССР и към 1990-та, когато комунизма в Източна Европа рухва, положението е неудържимо. За всички е безразлично какво ще стане със СССР, по-важна задача е собственото оцеляване. В резултат, след напълно безсмислен (като непостижимост на целите) преврат, СССР тихо умира като Ленин – от политическия вариант на сифилис в последна фаза.

Днешна Русия изключително бързо попадна в положението на СССР от последните му години. След кратък икономически възход, продължил до 2008-ма, дойде ерата на застоя при управлението на Медведев (де факто на Путин) и след 2012г. Федерацията навлезе в своя терминален стадий. Колко ще трае той и какъв точно ще е изходът (мирен или военен, бурен или тих) все още е рано да се прогнозира, но до голяма степен може да се каже, че ще бъде предизвикан от катастрофа от типа на Чернобилската. Не се знае в колко от атомните централи и до днес стоят инженери от типа на Дятлов, но системата на управление на големите промишлени обекти в Русия си остава непроменена от времената на СССР. Буквално преди дни избухна експлозия в град Дзерджинск, за която властите в Кремъл и до сега крият броя на убитите и ранените. Подобна беше реакцията на Кремъл и когато съвсем в началото на първия мандат на Путин, през 2000г., потъна атомната подводница Курск (и за нея имаше филм, който вбеси Кремъл). Тогава властите криеха, отказваха международна помощ, лъгаха, че няма оцелели и за целия свят стана ясна несъстоятелността на наследника на Елцин. Това е първият неуспех на Путин да изглежда като нормален лидер на нормална страна и всичките му следващи стъпки са потвърждение на това.

Друг показателен случай е аварията на Саяно-Шушенската ВЕЦ, при която загиват по официални данни 75, а по други данни – над 130 души. Огромна електрическа централа, в която немарливост и некадърност (подобно на Чернобил) водят до огромна катастрофа. Властите отново първоначално крият за аварията, което води до паника в околните населени места, където смятат, че се е скъсала стената на язовира. Това се случва на територията на Република Хакасия, така както Чернобил е на територията на Украйна – и отново в Кремъл неглижират инцидента. Изявленията на Медведев са, че “нищо чак толкова драматично не се е случило”.

Изводът от всичко това е следния – за последните 33 години в Русия е останал на власт все същия маразматичен съветски манталитет, благодарение на който Чернобил стана възможен. Следващата техногенна катастрофа е просто въпрос на време – в ръцете на този режим има ядрени, химически и биологични оръжия, големи промишлени и други обекти, (в т.ч. и ядрени централи), които искат компетентен и обучен персонал, какъвто в Русия той става все по-малко. Очаквайте Чернобил-2 и СССР-2.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.