След завършека на Европейските и в навечерието на местните избори през есента, става ясно, че огромен брой хора просто не намериха за нужно да гласуват – защото не смятат, че има смисъл да пускат гласа си за някой. Този нисък вот би помогнал много на партии с купен и контролиран вот да спечелят доста общини – и в момента компактни маси избиратели се регистрират в някои общини, които следва да бъдат овладяни от майсторите на изборни машинации – традиционно това са ГЕРБ и ДПС. БСП също участва в подобни схеми, но с по-малък успех и затова изостават след първите две.
Благодарение на всичко това днес България прилича на човек, който диша само с единия си дроб – Южния. Северна България и особено Северозапада западат стремително. Би могло да се каже, че всъщност територията на България е около 90 хиляди кв. километра и населението е около и под 6 милиона, ако се махнат от картата областите Видин, Монтана, Враца и донякъде Плевен, които икономически не допринасят за развитието на страната.
За да се промени този факт, са необходими следните ускорени мерки:
- бърз ремонт и рехабилитация на пътища в тези области – в момента близо 80% от пътната мрежа е непригодна и опасна за шофиране. Строежа на магистрала от АМ Хемус до Враца, Монтана и Видин е належащ, както и жп и автомобилен тунел под прохода Петрохан. Срок до 2023г.
- Отваряне на КПП-та със Сърбия при Ново Корито-Салаш (планирано преди повече от 10 години), както и Бориловец-Шипиково.
- Стартиране (на концесия или с държавна инвестиция) на редовна фериботна и пътническа линия по река Дунав от Лом и Видин до Белград, Нови Сад, Вуковар (Хърватска), както и до пристанища в Босна и Хърватска по река Сава. За този проект може и трябва да се търси евро-финансиране с цел подобряване на регионалната свързаност. Може да се предложи и пряка връзка с Австрия и Германия на пътуващите всяко лято с коли гастарбайтери – вместо 1500-2000 километра и няколко граници извън ЕС, могат да се натоварят на шлепове с колите си и за 24-36 часа да слязат на някое от българските пристанища по Дунав – Видин, Лом, Свищов, Русе, което отново повдига въпроса за ускорено изграждане и рехабилитиране на пътища и магистрали. Подобен проект може да превозва и ТИР-ове и контейнери между пристанищата на Бургас и Варна и Ротердам и Хамбург с комбиниран жп и воден транспорт.
- Изграждане с държавна инвестиция или концесия и отваряне отново на Летище Видин, което да стане част от голям транспортен хъб във Видин, с изградена логистична зона и индустриален парк около него.
- Изграждане на жп-линия до Кула или Брегово, където тя да се свърже със сръбската жп-мрежа там при Зайчар или при Неготин.
- Проектиране и планиране до 2030 на магистрала до Брегово или Кула, която да се свърже с бъдеща сръбска магистрала от границата до Белград.
- Система за целогодишни областни и регионални винетки с цена 1/3 и 1/2 от тази на националните винетки. Преговори със Сърбия и Румъния (в бъдеще и с Македония и Гърция) за обща винетно-тол система, която да позволява коли с платени винетки и регистрация в една страна да не плащат подобни или тол-такси в съседните страни за период до 30 дни първоначално, или целогодишно. Също така, може да се обсъди и редуциране и/или премахване на таксите на Дунав-мост II за коли с регистрация от Видин, Монтана и Враца и съответните румънски области.
Подобна инвестиционна програма с държавна подкрепа ще свърже Северозапада с останалата част от страната и същевременно ще улесни и връзките със съседните страни, и ще постави основата на засилен частен интерес към инвестиции в региона. Особено ако се планира и преместване на ВТУ или отваряне на ново Политехническо училище от София във Видин, където да се обучават бъдещи локомотивни машинисти и жп-персонал, речни капитани и екипажи и пилоти и самолетни екипажи.
