СИК не плаща

Това е реплика от преди 20 години, когато един приятел отива в тогавашната СИК да търси обезщетение за открадната кола. Там му предложили друга подобна кола, от същата марка и модел, но с друг цвят. Когато човекът все пак настоял да получи парично обезщетение, “застрахователя” му отговорил – Забрави! Ние пари не даваме.

Тази история се повтаря в още по-гротескна форма и днес, в 2019г., когато наследника на СИК – БулИнс, се изгаври нечовешки с хората, загубили близки в катастрофата край Своге. Като се позовава на абсолютно измислени пречки (липса на документи и “това не е обществен превоз”) компанията, в лицето на изпълнителния си директор Стоян Проданов, превежда проформа по 10 лв. на сметките на няколко човека, и то само за да изпълни формално изискване на КФН, което обжалва в съда. Стоян Проданов е добре известен в Свищов като доцент във факултет Финанси и едно от доверените лица на бившия ректор на Стопанската Академия Величко Адамов. Именно и тази Академия е мястото, където доста кадри на СИК, известна с имената на братя Маргини, Милчо Бонев – бай Миле, Дмитрий Минев – Димата Руснака, Румен Николов – Пашата, са завършили там бакалавърски и магистърски степени през годините. Личният ми опит сочи, че за целта не е нужно дори да се ходи до Свищов повече от два пъти годишно, а срещу заплащане съответната диплома може и сама да намери адресата си. Нямам идея в кой точно момент от научната си кариера гл. ас. Проданов е срещнал и/или изпитал някой виден сикаджия, но е факт, че към днешна дата той се титулува изпълнителен директор на БулИнс. Връзките на премиера Бойко Борисов със предшественика на БулИнс също са публично известни и това вероятно дава смелост на сикаджиите да се подиграват с човешката болка и нещастие. Единствения въпрос без отговор засега е – защо тези мутри още имат лиценз за застраховане.

Този казус разбира се повдига за пореден път и друг въпрос – Кодекса за застраховането трябва да бъде променен така, че в рамките от три дни след настъпване на събитието ПТП застраховетеля да е длъжен да извърши предварително частично плащане по полица за ГО, застрасховка на места в превозно средство или други, когато в това ПТП има загинали и ранени. Това ще позволи близките на тези хора да посрещнат адекватно нужите от лечение или погребение, без това да ги кара да теглят бързи заеми от лихвари и да се свързват със съмнителни адвокати, за да потърсят правата си в съда. Първоначално плащане от между 10 и 20 хиляди лева за случай не е натоварващо за никой застраховател, но ще позволи на много хора да получат адекватни грижи в първите и най-важни дни след катастрофата.

Заслужава си да се помисли и за завишаване на обезщетенията – без горна граница, но долна граница от поне 1 млн. лева за загинал на пътя и 500-800 хиляди за трайно увреждане, и между 300-500 хиляди за средна по тежест травма. Подобна система на обезщетения заедно с бонус-малус ще доведе до известно завишаване на застрахователните полици, особено за рискови шофьори, както и до повишени изисквания към техническите прегледи, шофьорските курсове и изпити и контрола по пътищата. Ще има и завишени изисквания към самите пътища и както в случая от Своге – застрахователя да може да заведе иск срещу АПИ за лоши пътни условия.

Може да се създаде и презастрахователен пул, в който участват всички застрахователи, и който поема всички случаи с обезщетения над 10 милиона, както в случая с катастрофата в Своге. Това са част от правилните решения и стъпки, които ще доведат до там, че жертвите на катастрофи няма да получават смешни “обезщетения”, а бивши мутри да си играят на бизнесмени.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.