След поредната сага с “къщи за гости на наши хора” става безпощадно ясно, че злоупотребата с еврофондове е системна и е част от начините за обогатяване на хора от управляващата в последните 10 години партия ГЕРБ. Независимо от всичко сторено след това – проверки, оставки и разследвания, впечатлението е, че всичко това е постфактум и прилича на замазване на следите. Набива се в очи, че повечето мерки по ПРСР са довели до имотно обогатяване на на хора близки до ГЕРБ, ДПС и БСП, които очевидно и играят ролята на удобна опозиция и поддържат омерта по въпроса с източването на еврофондове.
По-важен е следния извод – плащанията по тези мерки не носят добавена стойност, вредят на конкуренцията (дават предимство на едни субекти, избирани по политическо-корупционни критерии от местните власти и ДФЗ) и в крайна сметка ползата от тях не е за икономиката и държавата като цяло, а на определени хора. Има и доста свидетелства за некачествени или грозни ремонти на обекти от културното наследство, направени без реставрация от строители, които не разбират от начина на работа със старо строителство, но избрани на принципа – “да усвоим парите”. Друг подобен казус е станалият печално известен “ремонт на Графа”, където тоалетни плочки, перки от акули, надгробни плочи и пейки и кошчета на цени от хиляда до десет хиляди лева показват и мащаба на грабежа, наречен евроремонт.
По въпроса с къщите за гости бях наясно още в далечната 2010-та, когато се свързах с консултант по европроекти (има и такива проводници на корупция) и ми беше казано ясно, че начинът да спечеля е да си намеря съдружник с име (който не влага нищо, но получава 50% от фирмата), или да гарантирам връщане под масата (cash back) на пари получени по мярка 312 на човек в ДФЗ, посредством консултанта. Т.е. получавам 200 хиляди евро, връщам назад между 40 и 60 хиляди, като тази сума я осчетоводявам като получена и изразходвана. Е, бяха нужни девет години, за да може схемата (която беше публична тайна) да стигне официално до Брюксел и до виновниците за нея.
