Yavas, yavas – проблемите с Турция се трупат и нарастват.

След последните изказвания на турския посланик Хасан Улусой в България, при това пред самия премиер Бойко Борисов и пред председателя на НС Цвета Караянчева, става ясно едно. Турция не е добър съсед за България, Турция не е европейска държава (в смисъл като спазване на европейски норми за поведение и политика) и от Анкара може да се очакват само проблеми и за в бъдеще. Това не би било толкова лоша новина, ако България беше силна и консолидирана в себе си държава, но това не е така. В България от близо 30 години в парламента има партия, която в определени случаи е била под тесен турски контрол, а като цяло – прокарва дългосрочно турски и антибългарски интереси. Тази партия е абсолютно имунизирана от политически спадове, поради факта, че мобилизира гласоподавателите си по верски и етнически принцип, освен другите икономически и властови лостове, с които е подчинила цели региони в страната. Тази власт тя неохотно споделя с държавата и използва похвати от мафиотския инструментариум за да си гарантира влияние и неприкосновеност от правосъдието. Тази партия е ДПС. Доколкото в последните години тя излезе леко от контрола на Анкара (главно заради неумение и желание на Ердоган и фактори около него пряко да курират политиката на Доган, което едва ли е посрещнато с радост), оттам активираха План Б през Лютви Местан и създадоха нова турска партия, поставяща откровено сепаратитски искания.

Желанията на всички турски партии, които те неизменно повдигат във всеки парламент и които неизбежно са поддържани от Анкара (което е абсолютна намеса във вътрешните работи) за последните 30 години са постоянни – задължително изучаване на турски език в България в определени райони и дори в цяла България (както заяви в прав текст Улусой), признаване на турско малцинство и бъдеща негова автономия, отделяне на мюфтийството от контрола на държавата и подчиняването му на турския Дианет. Доколктото подобни планове и идеи се реализират (и дори по-успешно отколкото в България) в Босна, Косово и Македония, то става ясно, че Анкара е активирала плана “Зелена дъга”, който има за цел да възстанови контрола им върху Балканския полуостров. Част от този план беше опитът да бъдат приети в ЕС без по никакъв начин да отоговарят на критериите за членство – политически, икономически и като права на човека. В Анкара заблудата, че може да е окупирала територия на ЕС (Кипър) и да стане член на този ЕС беше явна допреди 4-5 години, но след опита за преврат и жестоката разправа на Ердоган с противниците му стана безпощадно ясно, че демокрация в Турция няма. Опитите за брутална намеса във Холандия, Германия и Австрия бяха парирани от тамошните власти, което за съжаление не може да се каже за България. Френският парламент призна геноцида над арменците, извършен от Османската империя, което докара ислямистите в Анкара до ярост. САЩ наложиха санкции и сринаха турската лира заради арестувания пастор, а вероятността от още по-тежки санкции срещу Турция заради ракетите С-400 е налице. Въпросът “Турция ще бъде ли изгонена от НАТО?” не е ДАЛИ, а КОГА. Вашингтон съвсем явно укрепва връзките си с кюрдите в Ирак и Сирия, което прави и Израел. Ноторно известен факт е, че до голяма степен израелската политика предопределя и американските намеси в Близкия Изток и в последните години Турция не изглежда да е на печелившата страна.

Всички тези външнополитически и икономически загуби и поражения, съчетани с дипломатическата изолция в която изпада, карат режима в Анкара да предприема агресивни ходове спрямо съседни страни, които могат да бъдат “продадени” на избирателите като големи успехи. Ердоган губи големите градове, и дори изборните машинации вече не помагат и в отчаянието си, подобно и на диктатора в Кремъл, опитва резки политически ходове, които да го извадят от изолацията.

Какво трябва да направи България?

Властите в София трябва да използват този случай и да не позволят на Турция да и се размине, както и предишни пъти. Поведението на Анкара следва да се осъди на най-високо ниво в Брюксел и да се подчертае, че ЕС стои зад София. Ако Анкара откаже официални извинения и не поеме твърд ангажимент да спре намесата във вътрешните работи, отзоваване на българския посланик от Анкара и ескалиране на ситуацията. Това следва да е подкрепено и от декларация на парламента, която да демонстрира политическо единство за подобни действия, плюс официално признаване от страна на София на арменския геноцид (нещо, което Борисов досега еднолично е стопирал в името на приятелството си с Ердоган – реалполитик по банкянски). Това може да е съпроводено с дипломатическа подкрепа от страна на Армения и признаване на геонцида върху тракийските българи, плюс подобни дипломатически инициативи с Атина за взаимно признаване на геноцида от страна на турците върху гърци и българи в Мала Азия и Одринска Тракия. Политическия натиск и изолация може да се подкрепи и с икономически мерки като пречки за турски камиони и турските гастарбайтери в България, отмяна на правото на работа и пребиваване на разни турски мениджъри и инвеститори, както и препоръка към български граждани да не посещават Турция. Още по-болезнено ще бъде, ако ЕС въведе подобни мерки спрямо Анкара и де факто срине туристическия и транспортния им бранш. Това трябва да е съпроводено със силна информационна кампания към турците, които да адресират директно към Ердоган недоволството си от спадащия жизнен стандарт – средния Мехмед, Ахмед и Реджеп следва да знаят, че имперското величие значи по-малко лук на трапезата и все повече лишения.

България следва да работи с български мюсюлмани и да ги откъсне от идеите на ислямисткия режим в Анкара. Те следва да оценят факта, че са свободни граждани на България и Европа и като такива имат и задължения. Дори и да говорят турски и цигански в бита си, това не ги освобождава от задължението да знаят и учат български език. България следва да постави пред Анкара въпроса за изучаване на български език в училищата в Турция (главно в Истанбул, Одрин, Чорлу и Бурса), както и възстановяване на имуществото на българските гимназии в Одрин, Лозенград и другаде. За тези, които не знаят и не учат български език, може да се обмисли замяна на гражданството им с документи за неграждани, по примера на Естония. Редно е да се разбере, че в отношенията с Турция ерата на либерализма свърши и със сегашния ислямистки режим има два начина – или контакти от позиция на силата (т.е. от позиция на ЕС), или никакви контакти. Това е реалността на 21 век.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.