Следя драматач с катастрофата, причинена (или съпричинена) от Лютви Местан и наистина оставам с впечатлението, че в този случай той няма вина, а просто е попаднал на грешното място в грешното време – нещо, което може да се случи с всеки шофьор. Нямам никакви причини да адвокатствам на Местан, ни най-малко не му симпатизирам, но зле проектирани кръстовища в България дал Господ (или в случая, Аллах). Кръстовище, в което заради липса на видимост се налага да излизаш на път с предимство като се молиш в този момент някой да не лети със 200, аз поне преминавам три-четири пъти месечно. Толкова пъти ми се е случва и да се движа по път с предимство и да се чудя, дали колата излизаща от път без предимство, има намерение да спре и да ме изчака. Има ограничения на скоростта, разбира се, но на прав път малко са хората, намаляващи от 90-100 на под 60 км/ч ако там няма и друго (патрул с радар) освен пътен знак.
Време е за радикална смяна на модела на строеж на подобни кръстовища – ако не може да е от “магистрален” тип с вливане и отливане и лента за ускорение, а ляв завой да става само чрез надлез или подлез, то следва да се изграждат кръгови кръстовища, които да принуждават всички да намаляват скоростта. По този начин и движещия се с предимство и този без предимство ще видят кръговото и ще трябва да намалят скоростта, за да го преминат. В противен случай, “казусът Местан” може да се повтори с всеки от нас.
