Видях тротинетките Lime по улиците и честно казано, още не мога да се начудя каква глупост са сътворили от общината, за да ги допуснат до улиците на град, който е опасен дори за опитни велосипедисти. Превозно средство, което се движи с 20 км/ч и е в ръцете на неопитен човек, с малки гуми, за които неравности като павета, дупки и шахти, с които изобилстват софийските улици, е равно на пребиване. Представете си човек в категория “офисен планктон” с леко забавени реакции, доста дебел и отпуснат, който развива скорост от 18-20 км/ч, която скорост с колело не би успял да развие никога самостоятелно, който попада на малка квартална уличка с рехав паваж или дори по-зле – на зееща яма/шахта на уж гладък асфалтиран булевард. Резултата под формата на тежки фрактури и/или смърт няма да закъснее и тогава общината със задна дата ще тръгне да поправя станалото, сподиряна от тълпи “репортери” с дежурния въпрос – “Няма ли държава, която да се намеси?”.
Тук обаче ще погледнем отвъд този отделен въпрос и ще видим всички инициативи за споделено пътуване, които съществуват досега. Освен Lime, съществува и проекта за споделени автомобили Spark, който също е с тарифиране на минута, освен че и автомобилите, подобно на тротинетките, се задвижват с ток. Вероятно в някакво бъдеще ще се появи и услуга за споделени велосипеди и тогава индивидуалния споделен транспорт ще добие някакъв завършен вид – автомобил, тротинетка, колело. Работа на общината е да ги обедини в единна услуга, групирана около месечната, тримесечна и годишна карта за градски транспорт. Така всеки притежател на карта за транспорт да може да ползва тези споделени услуги с отстъпка от тяхната крайна цена – дори и символична от 5-10%, тази отстъпка ще представлява ангажимента на общината към гражданите и облагодетелстване на потребителите на споделените услуги, както и ангажимент социална отговорност на операторите на тези услуги. Една малка, но навременна стъпка.
