Поредният атентат във Франция не закъсня – след призивите на Ердоган за бойкот и изтеглянето на френския посланик от Анкара. Последваха карикатури на турския президент в хумористичното издание Шарли Ебдо, които буквално вбесиха управляващата ислямистка партия. Турция би отрекла, но атаката на самотен вълк-единак във френска църква е нещо точно по вкуса на турския президент – прилича на това, което той би нарекъл отмъщение за обидата.
Турция започва агресивно настъпление срещу всички, които тя счита за врагове, а към настоящия етап това са поне дузина държави, без да броим реални или измислени организации като ФЕТО или отделни хора.
Турската офанзива в Карабах (нека не се заблуждаваме, Азербайджан не би започнал тази война сам) и атаката срещу Франция бележат нов развой в политиката на Анкара – след Близкия Изток и Африка, явно е, че Кавказ и Европа стават новото бойно поле. Наред със засилените и агресивни действия на турския Диянет (инфилтрирал вероизповеданията на Балканите), съществуват и действията на турски престъпни групи в Западна Европа (например Османци-Германия), за които в последно време има сведения, че директно се ръководят от разузнаването на Анкара. По отношение на организираната престъпност турските служби явно са възприели подхода на своите руски колеги и симбиозата между двете явно е целенасочена стратегия срещу Запада.
Какви следва да са действията на Европа срещу това? На първо място – прекратяване на преговорите за членство в ЕС – Турция очевидно се държи като държава, чието място е далеч от Западната цивилизация, която е в основата на ЕС. Спиране на митническия съюз и санкции в отговор на турските сондажи в Източното Средиземноморие също е мярка, която е належаща. Последно, но не по ред е де факто изолирането на Турция в НАТО – Анкара очевидно не е надежден съюзник и няма скоро отново да стане такъв. Време е за ефективни действия.
