Днес – на патерици. Понеже и авиацията е на патерица – една и строшена. В последните дни имаше масова активност в посока чествания – президентът Росен Плевнелиев откри Паметник на авиацията и ВВС. Преди това Плевнелиев откри и обновената експозиция на Музея на авиацията в Крумово, както и реставрирания водосамолет Арадо Ар-196, където изрази и подкрепа за превъоръжаването на ВВС с нов изтребител. Този музей е толкова тъжно и занемарено място, че по-добре да го няма, отколкото ценни експонати да гният под открито небе. Такъв безспорно ценен (и уникален) експонат е Арадо-то, който явно ще стои там, докато не се наложи отново да сменят планената му обшивка и корозирали часто от конструкицята.
Новоткритият паметник на площад “Авиационен” (колелото на 4-ти километър) е доста грозен, без уговорки. Нямаше да е лошо да се постави на пилон някой от самолетите изведени от ВВС, но според запознати от Столична община заявили “стига ни един съветски паметник???” – може би са визирали фактът, че самолетите на ВВС са всичките съветско производство, но може ли да знае човек какво мисли един чиновник.
В този ред на мисли се сещам, че ген. майор Стоян Стоянов, най-големият български въздушен ас (с 15 признати победи) няма свой паметник, или поне аз не съм виждал такъв. Нямат свои паметници и други достойни летци – поручик Димитър Списаревски, кап. Неделчо Бончев, да не говорим за летците от Първата Световна война и Балканската война. Ако предположим, че изработката и поставянето на паметник е скъпо действие, то предлагам една по-евтина за общината маневра – да кръсти на Стоян Стоянов и Димитър Списаревски по една улица в София.
Например улица Козяк в Лозенец, улица Орел, улица Русалийски проход, улица Сребърна и прочее “географски” улици могат да сменят имената си с тези на воювалите за България летци.
В навечерието на празника, Аню Ангелов (министър на отбраната) благоволи да “зарадва” летците, че се задава дългоочакваната покупка на самолет, който да бъде назначен в ролята си на изтребител на българските ВВС докъм средата на 20 век. Това вероятно ще са 6-8 изтребителя втора ръка, купени от други ВВС, посочва Ангелов. Така всъщност ще се случи нещо, което не е тайна за никой – ще се купят самолети, които да заменят остарелите и с изтичащ ресурс руски машини, но те няма да са по-нови или с повече ресурс. Ще имаме формално “натовски” изтребител, годен да участва в модерното “air policing”, което може да се нарече обикновенно патрулиране, но няма да имаме ВВС, които да са способни да изпълняват бойни задачи за защита на въздушното пространство и територията на страната. За тази цел ще се разчита на съюзниците от НАТО (интересно те защо да не се изхитрят да разчитат на “съюзници” като България) и на мантрата “сега няма с кого да се воюва”.
Истината е, че с 8 “нови” изтребителя вероятно няма да има и една налична двойка, способна да прехване нарушител в небето 24 часа в денонощието, 7 дни в седмица, 365 дни в годината, както и да се води нормална учебна и бойна подготовка. България трябва да закупи 18 нови самолета (14 едноместни и 4 двуместни), за да е сигурна, че в периода 2020-2050 година ще има машини годни за изпълнение на задачите на едни нормално функциониращи ВВС. Това е и най-логичното и евтино решение, гледано във времето, когато ГЕРБ ще е само спомен, а пилотите през 2050-та година ще са родени през 2030-та, и ще им трябва приемственост с тези, родени днес.
Тази новина също показва как се случват много от нещата днес – като познавам корпоративната философия на Ред Бул, не бих се учудил ако твърденията на Трифонов се окажат верни.
