Топлинно счетоводство? WTF?

Това е перфектната измама, признавам. Фирми като Техем и Бруната, а отскоро и самата Топлофикация, предлагат измерване на нещо, което всъщност не подлежи на измерване. Простият факт е, че цялото производство на топлофикациите, заедно със загубите по трасето, се доставя до точка А от маршрута, наречена “абонатна станция”. Между точка А и точка Б, която се явяват вашите радиатори, се случва магията, наречена “топлинно счетоводство”. Както обясни омбудсмана на Р България г-н Константин Пенчев, тези уреди не са измервателни, а те по-скоро прогнозират вашият дял от едно цяло количество, постъпило в точка А. Загуби по трасето и всичко друго се калкулира от онези малки джаджи, закачени за радиаторите ви. Които са там, защото са ви принудили да ги купите по средно 30 лева парчето под страх от страхотията, наречена “начисляване на база”. Така, всъщност тези машинки разхвърлят процентно сметките от цялата абонатна станция, и ако има хора, които са се отказали от парното си и не го плащат, техният дял идва при вас и останалите, които плащате. По принцип модела на отоплението в България е всичко друго, но не и пазарен, което се отнася и за “измерването му”. Насилствено няколко милиона абонати бяха превърнати в “клиенти” на гореизброените фирми, които им отчитат енергията и им взимат допълнително пари за това. Този модел сега се разпростря и върху водомерите, които за сумата от средно 20-30 лева се проверяват всеки 5 години за техническа годност – за 3 милиона жилища средно в България това си е пазарен дял от около 50 милиона лева. При водомерите поне човек заплаща това, което те му отчитат, а не отчетеното на улицата пред него, както се получава с топлофикациите. От тези такси самите потребители само губят, понеже не плащат реално отчетено потребление, а дял от общо потребление и загуби по трасето, плюс и такси за това.

Прогнозирам следващото подобно таксуване да се превърне в дойна крава при електромерите, където първата крачка вече е направена – електромерите се изнасят в табла на улиците, където са под влиянието на природните стихии. Вероятно ще се налага проверката им на всеки пет години, за което всеки абонат ще си плаща. При електроенергията вече сме свидетели и на измама, подобна на топлинното счетоводство – добавката “зелена енергия”. Тази добавка идва заради по-високата цена за изкупуване на ток от фотоволтаици, водни и вятърни централи, които държавата реши да субсидира с парите на данъкоплатците. Вместо да въведе равнопокачваща се ставка всяка година за цената на тока, както и равни цени за изкупуване, държавните чиновници измислиха измама, която да убие агнето и да остави вълка гладен. Високата цена за изкупуване на т.нар. “зелена енергия” и занижения контрол при включването на нови мощности отвориха кутията на Пандора като разходи и докараха ЕРП-тата на ръба на фалита, а приходите от нещастните клиенти не покриват зейналата дупка.

Подобна схема за измама са т.нар. “синя” и “зелена” зона – там общината ползва един ресурс (улици и тротоари), който не е неин, за да акумулира огромни приходи, които потъват незнайно къде. При това не дава отчет за изразходването им, а незнаен брой човечета със електрикови жилетки и паяци се водят на работа и получават пари от този рекет. Това се нарича “ефективност”. Едни хора получават пари за да томозят други хора и да преразпределят пари, които не са произвели. Нещо като “топлинно счетоводство”.

Какво следва?

Вероятно в някой момент ще се измисли и схема, в която ще се определи процента съпричастност на колите към износването на светофарните уредби и това ще бъде въведено в Закона за движение по пътищата – минаваш на зелено, спираш на червено, ерго ползваш светофара и следва да си заплатиш. Тази хранилка ще бъде наречена “светлинно счетоводство”, а с нейното отчитане ще бъде натоварен КАТ – оттам нататък процедурата е ясна – схемата беше “отиграна” с винетките. Вероятно в някой момент ще бъде въведено и “въздушно счетоводство” и фактът че дишате от въздуха на общината (както паркирате по общинските улици) ще бъде отчетен като ваше задължение. Не ви се вярва? Само почакайте.

Някои решения, които биха удовлетворили потребителите:

Плащането за топлоенергия да става по определени от държавата цени на база кубичен или квадратен метър отоплявана площ – така както се плаща такса смет, на база квадратура на жилището. И двете са еднакво непазарни като подход, но така биха отпаднали “счетоводителите” от веригата и хората ще знаят колко дължат. Оттам-нататък е задължение на държавата да натисне цените на топлинната енергия надолу – било като натисне измамниците от Газпром, въведе висока такса пренос по “Южен поток”, сключи договори с Иран, Азербайджан, Ирак, Туркменистан, Турция, Норвегия, Папуа Нова Гвинея и който още се сети – само и само да свали цената на газа до нормалното и равнище от около 50 долара за 1000 кубически метра. Всички методи са оправдани.

Да спре изискването да сте сключили договор с банка, за да получите финансиране на саниране – някои хора могат и сами да финансират начинанието, а лихвите и таксите на банките практически нулират ползите от помощите за саниране. Ако санирането е приоритетно, да отделят парите за помощи във фонд за заеми с нулева лихва – това е далеч по-честно, отколкото сегашните условия.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.