Парадоксално, но факт – днес в парка Заимов подкрепих подписка на НДСВ, макар че принципно не мога да ги понасям – цялата лакейска сбирщина от царедворци, които нахълтаха в политиката през 2001 под сянката на Царя-Слънце, който пък се “метна У политиката като вдовец на хорото” цитирам Любен Дилов-син.
Днешната подписка обаче повдига за мен два смислени въпроса – за правото на детски надбавки на хората, чийто доход надхвърля определен месечен минимум, а не само за социално слаби, както и за семейното подоходно облагане – две изключително важни неща за подпомагане на семействата в България.
После едно циганче ме настигна, за да ми поиска киселото мляко, което беше съзряло в количката на Мина – дори ми го посочи, като му казах, че нямам :). Наложи се да му обясня, че киселото мляко не е за него – но явно надбавките на майка му не са стигнали до него. Всъщност аз съм против изплащането на надбавки като цяло, за всички, независимо от доходите. Вместо надбавки може да се приспадат по 2% от дължимия данък за всяко дете – по-смислено е за работещите, а и липсата на кеш ще охлади ентусиазма на многодетни-малолетни-безработни-неграмотни майки. Или пък може и да не го охлади, все тая.
