Феликс Баумгартнер стана цирков скачач

Тервел Пулев стана охрана в дискотека.

Станка Златева стана панаирджийски пехливан.

Ясен Савов стана тандемен пилот в Непал.

От тези неща само последното е вярно. Ясен Савов е европейски шампион по парапланеризъм, с всички шансове догодина да стане световен шампион на провеждащотото се в Сопот през 2013г. Световно първенство под егидата на ФАИ.  Тандемен пилот значи, че вози хора срещу заплащане – нещо като въздушно такси, има много такива на Сопот, но през зимата поне десетина български пилоти отиват в Непал – развитието на тази дестинация и азиатския туристически пазар не търпят никакви сравнения с мижавия европейски такъв. Вместо Ясен да се готви за предстоящото Световно в дисциплината прелети (пилот от неговата класа трябва да лети поне по 200-300 часа на година за да е във форма и конкурентен на другите 100 световни топ-пилоти), той е принуден да вози хора за пари, за да върже бюджета за състезания и да си купи крило, с което да се качи на подиума. Става дума за мизерната сума от 2-3 хиляди евро.

Ако държавата се казваше Зимбабве, Ботсвана или Горна Волта, това може би било оправдано. Но държавата се казва България и изля около 100 милиона лева за испортна зала Армеец, изля още незнайно количество милиони (между 20 и 50 милиона лева) за провалa, наречен България-на-Олимпиада-в-Лондон-през-2012г. Провал, защото бяха поставени огромни цели (като медали и класирания) а постиженията са един сребърен и един бронзов медал. Състезателката по бадминтон на България  Петя Неделчева е получила около 100 хиляди лева за участието си в Лондон, където тя отпадна в първия или втория кръг. Волейболистите докретаха до 4-то място, а само нарушенията (разбирай измамите) в тяхната федерация са за поне 3-4 милиона лева. В резултат БОК и Министерство на спорта стигнаха до логичен финал в отношенията си – размяна на обвинения и обиди.  Тези постижения са част от една низходяща тенденция в последните години – българския спорт бележи успехи във все по-малка степен и във все по-малко дисциплини. Прави впечатление, че и спортовете в които се хвърлят усилия и пари са като че ли най-силовите и примитивни, които могат да съществуват – щанги, борба и бокс. Това не би било лошо, но генералния проблем в тези спортове (а и във всички спортове) се нарича Китай – това е страна, която възлага неимоверни надежди в развитието на елитарни олимпийци и парите които отделя затова са съизмерими вероятно с бюджета на България като цяло. Точно поради тази причина “инвестицията” в олимпийски спортове е толкова нелепа – все едно да се конкурираш с китайците в ниски цени на производство. Там смартфон на дребно се продава за около 40-60 долара. Човешкия материал в Китай е несравнимо повече от този в целия ЕС накуп – това значи, че избора на потенциални щангисти, плувци, борци, боксьори и т.н. е несравнимо по-голям. Проста математика се нарича това, ако имаш избор между 7 и 1300.

От друга страна, спортове като ветроходство, алпинизъм (катерене), и въздушни спортове (парапланеризъм, парашутизъм) попадат в категорията на комплексно развиващи личността спортове – издържливост, воля, целеустременост и интелект са необходимо условие за да стане един човек добър в някоя от тези дисциплини. Освен това попадат (заедно с автомобилизъм, стрелба, ориентиране и други) в категорията военно-приложни дисциплини, от което армията на една страна има пряка полза – снижаване на разходите за обучение и подбор на обучени кадри. При тези спортове модерният във всички олимпийски дисциплини допинг и стимуланти имат малко значение за крайния успех. Мисълта мие, че стратегията за наливане на пари в олимпийски спортове, които да генерират популярност и медали вече очевидно издиша. Няма значение дали държавата ще даде 10 или 100 милиона за Олимпийски игри в Рио през 2016г. – вероятността България да не вземе нито един медал клони към 100% – поради общия спад на спортното равнище в България (спортна деградация), както и поради фактора Китай. Олимпийските игри (подобно на футбола) обаче поддържат една важна илюзия в електората – за съпричастност към спорта. Може да не спортуваш активно, да пиеш по три ракии и пет бири пред телевизора по време на мач, но щом го правиш точно така, а не в кръчмата, някакси е по-приемливо. По-спортно е да си деградирал запалянко на футболен клуб, отколкото да се занимаваш с летене, за което съм чувал сто пъти “а ако паднеш отгоре?” А ако (когато) получиш цироза или рак на белия дроб от пиене и пушене, подкрепяйки “нашите” пред телевизора?

Точно затова, България трябва да влезе в ролята на Ред Бул за своите въздушни спортисти – създаването и поддържането на “промоционални” национални отбори по парапланеризъм, парашутизъм, безмоторно летене, фигурен пилотаж не би струвало повече от 8-10 милиона лева годишно, половината от които биха се намерили от спонсори, ако държавата просто заяви своята подкрепа по категоричен начин. Това не би ощетило по никакъв начин олимпийските спортове, ако парите се отпускат по линия на Министерство на младежта и спорта – просто там (на Олимпиадите) въпроса не опира до малки суми като 6-8-10 млн. лева. Може част от парите да идват и от МВР и МО – липсата на обучени парашутисти и летци в поколението под 40 години се вижда отдалеч и тази тенденция е явна, както и липсата на лекари (поради факта, че емигрират). Ако “скокът на Баумгартнер от Космоса” накара медиите да си припомнят за хора като Чавдар Джуров и децата да мечтаят поне за малко да са летци и парашутисти, то цялата идея би се изпълнила със смисъл много повече, отколкото една “спортна” зала, в която пее Лепа Брена.

И за да се върнем на началото – Ясен Савов се нуждае от сума около 18-20 хиляди евро годишно, за да може да лети в състезания, да бие (или поне да се качва на подиума) и да не му се налага да е въздушно такси в Непал, за да постига това.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Летене и пътешествия, Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.