Следя обществените реакции, протести на забулени и на “националистите” от Атака и ВМРО, но този текст ми дойде малко в повече – госпожата от незнайно каква морална позиция отрича правото на България да подвежда под съд хора, заподозрени в престъпна дейност, само защото са мюсюлмани и се обиждали. WTF?
В прав текст Антонина Желязкова заявява, че подкрепя мюсюлманите (не е ясно дали само подсъдимите, или всички мюсюлмани, но това е без значение) и явно не си дава сметка, че за мюсюлманите тя е същество, по-низшо от камила – като жена и като гяурка (християнка). Подобни хора трябва да прочетат внимателно теорията на Ленин, Владимир Илич, за “полезните идиоти” – според него това са всички хора, които водени от своите разбирания за свобода и демокрация, подпомагат идването на комунизма и болшевиките на власт. Подобни разбирания днес изповядват и ислямистите, особено тези, които са в Европа.
Личното ми мнение, е че това дело не трябваше да се води по този начин – не и със привличане на свидетели, вербувани от ДАНС и с доказателства, събрани от службите. НРС, ДАНС, военното разузнаване са създадени да действат под прикритие и да упражняват ред действия – от наблюдение и натиск до остри мероприятия, в защита на държавата. В този ред на мисли, ДАНС е можела да осъществи въздействие по много начини срещу хора, опасни за държавата, преди да ги прати на съд, където те получават трибуна, както и възможност да се представят за жертви и репресирани. Сведенията и фактите, събрани от ДАНС, можеше да бъдат предоставени на полицията и прокуратурата, които да проведат едно обстойно полицейско разследване и да съберат доказателства, годни да се представят в съда. Работа на МВР , следствието и прокуратурата е да разследват с полицейски методи, а служби като ДАНС имат съвсем различен арсенал на оперативни действия, методология и тактика. Тука става въпрос за взаимодействие между правоохранителни и силови органи, което да доведе до реален резултат, вместо да направи едни хора мъченици и да даде повод стотина лумпени да покрещят пред съда. Не казвам, че подсъдимите са виновни или невинни – нямам сведения по техния казус. Делото срещу тях обаче много прилича на фарса, който беше разигран срещу бившия военен министър Николай Цонев.
