След сигурното присъединяване на Хърватска като 28-ми член на Европейския съюз, въпросът е кои още държави биха могли да се присъединят и да бъдат приети в ЕС в обозримо бъдеще.
– Черна гора – с територия и население около 1/10 от тази на България, Черна гора може да стане член на ЕС още утре и това да не се усети от никой. Проблемът според Брюксел е корупцията и връзките на правителството с организираната престъпност. Това са проблеми, които съществуват и в България, така че в Черна гора те са десет пъти по-малки и вероятно е лесно да се покрият критериите с малко воля в Подгорица.
– Сърбия – най-видимият проблем там е Косово и той явно не намира решение. Белград не се отказва от “своята” провинция и казуса придобива “тайванско-китайски” измерения и като такъв може да се точи десетилетия. Брюксел е наясно, че ако Сърбия стане член на ЕС, тя моментално ще блокира преговорите с Косово, което е зле за стабилността на Балканите. Пред прага на ЕС и Сърбия и Косово са по-управляеми. Шансът на Сърбия да влезе в ЕС през 2014г. (по време на гръцкото председателство) е горе-долу равен на този на Турция да завърши преговорите си дотогава – нулев. Именно липсата на реална европейска перспектива накара Черна гора да се отдели от Сърбия през 2006г.
– Косово – поне пет държави-членки не признават Косово за държава, така че въпросът с присъединяването им към ЕС може да се отнесе отвъд 2050г.
– Босна и Херцеговина – близо 20 години след края на войната там тази държава все още е символ на фактическото разделение, мини-Югославия на изкуствено дишане. Ако не бяха огромните усилия и дотации на ЕС и НАТО, БиХ досега да се е разпаднала. Всъщност не е сигурно, че тя няма да се разпадне преди 2020г. и за ЕС ще е по-добре, ако вместо да пречи на един естествен процес, да помогне този път това да стане мирно.
– Албания – шансът на Тирана да постигне напредък към ЕС зависи доста повече от страните около нея, отколкото от самото албанско правителство.
– Македония – смело запътили се към античкото минало, хората в Скопие съвсем загубиха ориентация в настоящето и не могат да налучкат верния път към европейското бъдеще. Все пак Македония би трябвало да се присъедини към ЕС преди Сърбия и ако това се проведе като линия на Брюксел в Атина и Белград, много е вероятно гърците да смекчат позициите за името на БЮРМ, както и сърбите да седнат на една маса с косоварите и да се разберат. Просто е нужна твърдост в Брюксел. Необходимо е и хората в Скопие да приемат реалностите за произхода си и езика си, преди да започнат да строят следващия химерен Дисниленд.
– Турция – при положение, че 2/3 от страните членки имат явни и неявни резерви и обструкции към членството на 80-милионна мюсюлманска държава, бленуваща имперското си минало, въпросът с присъединяването на Анкара към ЕС изглежда предрешен. Дори и започнала преговори и затворила една глава от тях, Турция не е по-близо до членство от Китай, например. Вече и в Анкара осъзнават това и ултиматумите им в посока Брюксел са явен признак за нервност.
– Молдова, Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан – твърде невероятно е да започнат дори преговори преди 2020г.
– Исландия – вероятно ще се присъедини към ЕС около 2014-15г.
– Норвегия, Швейцария – де факто в ЕС, могат да се присъединят де юре още утре, но вероятно няма да го направят в обозримо бъдеще.
