Някои държави са осъдени да са на дъното на човешкото развитие – България е една от тях. Докато се дострояват крепости (В Белчин, Созопол, Хоталич до Севлиево и т.н.) с имагинерната идея за привличане на търсачи на старини, една част от историята на България си отива безвъзвратно. Докато се мерим със Скопие 2014 кой ще направи по-антични строежи (реставрацията на старини няма общо с дострояването им) и ще изрови мощи на светии и вампири от някой плаж на морето, едно друго богатство, много по-ценно, си отива безвъзвратно. Резервати и природни паркове се изсичат и застрояват в гонене на нискотарифен модел на зимен и летен туризъм и биоразнообразието се заличава. Заличават се и спомени от съвсем близки исторически епохи, или пък се запазват – случайно.
Сега, 100 години след края на Балканската война, торпедоносецът “Дръзки”, торпилирал успешно турския крайцер “Хамидие” стои и гние на алеята на Морската градина във Варна до сградата на ремонтиращия се от години Военно-морски музей. Десетки ценни самолети, които са били гордостта на българската военна авиация (една от най-силните на Балканите през миналия век) стоят и гният под открито небе, и отвреме навреме някой (като например президента Плевнелиев) дават по 2-3 хиляди лева за пребоядисването им, което да закърпи положението за 3-4 години. Построяването на голям и хубав хангар се оказа непосилно за държавата, до това не са допуснати и доброволци. Българските самолети се съсипват там и се консервират по брутален начин – буквално се режат, за да се направят негодни за летене. Така вместо България да запази във добър летателен вид (и да консервира за бъдещо възстановяване), държавата продава годни машини на цената на скрап. По този начин, поне един МиГ-23, два Л-39, два Л-29 и два Ми-24 са се озовали в Тексас, в Cold War Air Museum, вижте цялата история тук. Разбира се, продадени са за смешна сума от бивши и настоящи шапкари (дори и военни не могат да се нарекат), които са прихлебили от това, в добавка към лелеяните 20 заплати при пенЗия. Хубавото е, че там американците, тези проклети империалисти, полагат грижи за тези машини и те летят. А можеше да летят в България. Ето как:
– Ако бяха запазени в добро състояние, а не утилизирани.
– Ако беше направена организация от доброволци и дарители, можеше да се поддържат в летятелна годност, тогава биха се намерили и пари за керосин. Както е известно “Ноевият ковчег е построен от доброволци, а Титаник – от професионалисти”. Така България би могла с малко усилия да има нещо подобно на проекта на Ред Бул The Flying Bulls. 6-8 ретро машини, които да летят с кокардите на ВВС и да се поддържат в перфектно състояние.
Това би могло да води и туристи и авиоентусиасти в България, а не само любители на мощи и вампири. Въобще, в историческата наука твърде много се е окопало лобито на археолозите, които улисани в копаенето под земята, често пропускат истински важните неща.
