Бившите ми колеги от Капитал отново са застанали на амбразурата в защита на зелената енергия. Поводът е решение на ДКЕВР (Държавна Комисия за Енергийно и Водно Регулиране), с което се въвежда диференцирана, и (според Капитал) дискриминираща цена за “достъп” за различните ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). На фокуса на ДКЕВР и Капитал съответно са попаднали станалите вече печално известни фотоволтаици – при тях таксата за достъп е най-висока, особено за тези, включени преди юли 2012г.
Това решение на ДКЕВР безспорно е спорно и може и да бъде отменено от ВАС (особено ако бъде “подходящо” сезиран). Спорна е обаче и предисторията, която от Капитал премълчават, когато говорят за ощетените инвеститори. Преференциалните цени за изкупуване на електроенергия от ВЕИ бяха въведени също толкова “на тъмно” и в угода на шепа инвеститори, колкото и ощетяващи са за същата шепа “инвеститори” те днес, когато се въвеждат нови цени за достъп. Вместо да бъде изкупувана по нормалните цени за всички електроцентрали и да бъде вкарвана в микса за потребителите, за енергията от ВЕЦ, вятърни, слънчеви и централи на биомаса беше въведена толкова висока цена на изкупуване, че реално нормата на печалба в този бизнес се приближи до хазартния бизнес. И понеже е по-трудно да се вземе лиценз за казино (а и хазарта в България се контролира от мафията), а вратичката за ВЕИ се оказа “порта у поле”, в този бизнес се хвърлиха и “инвеститори”, които доскоро не различаваха Ват от Волт. Освен високата норма на печалба, държавата гарантира високи изкупни цени за период от 25 години напред, като уловката беше във дребния на пръв поглед трик – гарантираните цени за нови включвания намаляват за всяка бъдеща година, но периода е един и същ за всички. Така тези, които са се включили през 2010г. получават гарантирани (ненамаляващи) цени до 2035г, докато инвеститорите, които са се включили през 2020г. биха получили много по-ниска изкупна цена, но пак за същият период – 25г. Обяснението на това беше, че цената на инвестицията в панели и технологии пада (което е вярно) и първите инвеститори трябва да получат стимул да са първи, защото Брюксел (вечното оправдание) искал да имаме 20% зелена енергия до 2020г. Цената на тези гимнастики пристига в месечната ви сметка под формата на добавка “зелена енергия”, което е добре, защото можеше и да не е указано въобще – все пак е добре да се вижда колко точно струва инвеститорския комфорт за всеки потребител. При тези условия наплива от желаещи да “бръмчат” на “ВЕИ-та и еврофондове” нарасна лавинообразно и мизата за включване на готов проект към ЕРП-мрежата скочи до половин милион – лева или евро, в зависимост от източника. Информацията е непотвърдена, неофициална и строго манипулативна. За мен част от тази информация дойде, когато един познат ми звънна с простия въпрос “абе какво е това ОВОС и за какво се прави?” Обясних му накратко за екологията и Оценките на Въздействие върху Околната Среда (като неспециалист) и го попитах защо му е това нещо. “Тука валят някакви искания за ОВОС на едни слънчеви панели, дето искаме да ги слагаме в едни села”. Тогава ми светна до каква степен се е надул балонът на ВЕИ-тата. Почти до степента на недвижимите имоти, когато цените щяха да вървят само нагоре, “защото сме в ЕС, все пак”. Също толкова непотвърден и манипулативен слух е за един тарикат, чиято фотоволтаична централа дори и нощем правела ток, и когато проверили този природен балкански феномен икономическата логика лъснала – човека бил включил дизелов агрегат в полза на зелената енергия. Така де – нали е зелена, какво значение има колко нафта ще изгори, или колко декари обработваема земя ще се засенчи с “котлони” в името на цъкащият електромер.
Между чука (инвеститорите) и наковалнята (потребителите) попаднаха Електроразпределителните предприятия (ЕРП), които трябваше да изкупуват приоритетно “зелената” енергия по “червени” (като градус) цени, а после да я продават на потребителите си заедно с тази, идваща от НЕК (АЕЦ, ТЕЦ и други). Увеличението на цените на тока в началото на юли 2012г. с 13% и обещанието, че това е само началото, показа къде системата дава “на късо”.
Самите ЕРП-та също се включиха в “бизнеса” (макар че далавера подхожда повече) и един от най-големите ветропаркове в България до Каварна е собственост на ЕВН. Друг инвеститор изгради най-големия соларен парк на Балканите, който след това беше бързо продаден на други инвеститори от Близкия Изток. Цената на парка се оценява на 350 млн. лева, чиято възвръщаемост вероятно ще се проточи във времето с новите цени за достъп. Това е лоша новина за инвеститорите от Близкия Изток, както и за “инвеститора” с черен Mercedes ML с регистрационен номер А 7777 **, който видях паркиран напреки на шосето до изграждания соларен парк до град Кула, област Видин. Като цяло обаче е добра новина за енергетиката (с намаляването на преференцираните играчи) и за хората, които инвестират в инвеститорите на ВЕИ-та, като плащат месечните си сметки.
Според мен цените на електричеството неизбежно ще растат нагоре, със или без ВЕИ-та. България има голям брой ВЕЦ и потенциал за още толкова водни мощности (това го казвам без да съм хидроспециалист като Ахмед Доган), които да се изградят и да изпълняват двойна роля – вода за ток и за напояване. Напояването ще става все по-приоритетно в следващите години с евентуалното засилване на сушата и покачване на цената на земеделската земя и хранителните продукти. Вятърните централи и соларните паркове имат своето голямо място в енергетиката, но не по начинът, по който това стана досега – сбъркано и “на юруш”, за да не изпуснем крайния срок. Огромна част от вятърните паркове са построени на пътя на прелетните птици Виа Понтика, вероятно в нарушение на всички ОВОС, а 95% от соларните паркове са върху земеделска земя, при положение, че най-смислено е да се правят върху покриви на халета, хипер-маркети, паркинги и други бетонирани площи, които в нашата мила рОдина са навъдиха доста. Доста се избърза с инсталацията на големи мощности, при положение, че в момента китайците правят отлични и евтини панели – тенденцията е ясна, цената им ще пада.
