След като Йосиф Йосифов – Йоско получи намаление на присъдата си от 8 години на 6 за извършеното от него убийство на двама души, а един друг убиец (прегазил момиче на пешеходна пътека) получи две години условно, може да се каже следното – тарифата на съда е паднала доста – и буквално и в преносен смисъл.
Мотивите за присъдата на Йосифов може да са юридически бисери, но те се отклоняват силно от здравата логика. Извършеното от Йоско е убийство на две лица по чл. 116 от НК, по начин опасен за живота на повече хора и това, че т. нар. съдии не са способни да отсъдят справедливо говори красноречиво за тях, и за дипломите им, които вероятно са “ор’гинал менте”. В колата можело да има и само един човек, затова деянието не било толкова опасно, четем в мотивите към присъдата. А можеше и да има и детска градина, или можеше извършителя да е избягал, ако не е бил толкова пиян и дрогиран. Можело е много неща, но фактите са следните: Четирима човека са били пометени и буквално премазани на пътя от дрогиран престъпник, който се връщал от оргия “рано сабале,” докато те отивали на работа – в България защита ползват не тези които стават рано, а тези които си лягат късно – буквално. Присъдата на другия убиец – 24-годишен моторист, както и факта, че т.нар. “голям спортист” Максим Стависки отърва затвора и се радва на свободата си, е показателно докъде е стигнал т.нар. съд – до дъното на безхаберието и некомпетентността си.
Този текст и знаковата фигура Красимир Георгиев – Красьо Черния, дават всъщност съвсем точна представа защо смехотворни присъди като горните са възможни – просто хора като Черничкия са свързващата брънка между такива като Йоско и честния и неподкупен съд.
В този ред на мисли съм напълно съгласен със Симеон Дянков – искането на магистратите за пари и бонуси е гнусотия, която трудно се преглъща.
