За или против оръжията?

След всеки случай, когато луд с автомат или 2-3 пистолета убие 20 или повече човека в кино или училище, се надигат гласове за ограничаване на правото за притежаване на оръжия. Този път въпросът е поставен от авторитетния британски Гардиън.

Тук е необходимо да се припомнят някои азбучни истини – на първо място – оръжията не убиват, хората го правят. Ако някой луд овладее булдозер и се вреже с него в супермаркет или детска градина, ще бъде ли обсъдена забрана на булдозерите? Поставянето на акцента върху оръжията сами по себе си не решава проблема с хората, които ги използват. В Швейцария например, всеки пълнолетен мъж е и запасняк от армията, която се формира на опълченски принцип. Всеки опълченец съхранява в дома си автоматична карабина и муниции за нея. В огромна част от швейцарските домове има повече огнестрелни оръжия, отколкото в дома на убиеца от Кънектикът. Проблемът явно е другаде.

В България, където режима за придобиване на оръжие е доста рестриктивен и неясен (откъм правила), решението за това кой може да има и да няма оръжие е в ръцете на местния полицейски началник. Това води до следния факт – след като човек си изкара свидетелство за съдимост и за психично здраве (неособено трудно за 95% от населението) той трябва да обясни на служителя от МВР защо му е нужен пистолет. Ако каже, че се чувства застрашен от конкретни заплахи, ще му бъде отказано оръжие и ще му бъде препоръчано да подаде жалба в полицията и да търси оттам закрила. Един вид – МВР взима нещата в свои ръце и не допуска саморазправата. Ако човек каже, че просто иска да има оръжие, може да го помислят за неуравновесен и пак да му откажат. Най-сигурният начин е да формулира неясна заплаха и обективни причини – например “често носи големи суми пари”, което в 90% от случаите работи. Ако не му провърви на човек, ще получи отказ и препоръка да ползва банки и инкасови услуги за носене на парите си. Така или иначе, всеки т.нар. “бизнесмен” след като смени колата си с по-висок клас, жената с по-млада блондинка, си купува и пистолет като статус-символ. Явно с пари се постига лесно, особено ако не си “криминално проявен”. Ако си криминално проявен, с повече пари пак става, според запознати. Освен това, съществува огромна армия от настоящи и  бивши полицаи и военни, които при пенсиониране и напускане на “системата” запазват оръжието си и разрешителното за него. В повечето случаи, след смъртта на тези хора, оръжието остава в семейството и рядко бива регистрирано на името на новия си собственик. Отделно са членовете на ловните дружинки и т.н. хора, които имат право на дългоцевно нарезно и гладкостволно оръжие. Обществена тайна е (която периодично се потвърждава), че не е особено трудно и не е скъпо да се сдобиеш с незаконен пистолет или дори автомат – има значително нелегално производство и преправяне на газови пистолети за бойни. В цялата схема остава потърпевш обикновения гражданин, който не е престъпник или (бивш) полицай и военен и не се нуждае от оръжие в 99% от времето си. Лошото е, че в 1% от случаите, когато стане жертва на грабеж или нападение в дома си, този човек също няма оръжие, а т.нар. полиция обикновено се заема със случая постфактум – регистрира престъплението и провежда формално разследване, след което мудната система на прокуратурата и съда започва със скърцане да “правораздава”. В тези случаи обаче потърпевш обикновено е нормалния гражданин, който ако имаше оръжие, вероятно би се защитил адекватно (случая Опиц е христоматиен пример за изкривено правосъдие и направо липса на такова) – себе си, имота и семейството си. Бандите мародери по селата не биха били така смели в нападението над възрастни хора, ако тези хора имат и едно последно (огнестрелно) средство за защита, освен закона, който често е равен на един полицай на 15 села. Защото ако 80 годишна баба застреля и убие 20 годишен насилник и грабител, обществото печели, а не губи от това – в прекия и в преносния смисъл се е отървало от един дегенерат, който няма да се поправи в никакви затвори, и броят на престъпленията които ще извърши е равен на броя на оставащите му години живот – случаят Опиц отново е красноречив за това.

В България е нужно да се въведе законово разграничение за притежаване и носене на оръжие – всеки да може да притежава подобно в дома си, но носенето на оръжие на улицата или в колата да бъде изключително строго регламентирано. Употребата на оръжие при самозащита трябва да бъде прецизирана – крайно време е да се разбере, че животът на крадеца, грабителя и насилника, застрелян по време на “работа”, не е толкова ценен, колкото здравето и имота на нормалните хора. Абсурдно е всеки човек да може да отглежда дете или да гласува на избори (две безкрайно по-отговорни действия), а да не може да има право да притежава оръжие. Всичко друго е лицемерие. Още от времето на Римската империя е било ясно разделението между свободните хора и робите – правото да се притежава или не оръжие за самозащита. В България правото на хората в тази област е ограничено от комунистите след 1944г. и оттогава досега тази болшевишка философия действа неизменно.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.