Данъци? И от какъв зор?

НАП отново откриха ловния сезон за данъчни декларации и заваляха заплахи и обещания. Покрай нововъведенията с единно платежно е много вероятно да се случи така, че още повече хора реално ще отпаднат от здравно-осигурителната система и никога няма да се върнат в нея – просто защото в сегашния си вид тя е безполезна. Време е да припомним някои азбучни истини:

Реалната данъчна тежест в България е над 30%. Т.нар. плосък данък е просто прах в очите и облагодетелства главно хората със заплати много над средната – да речем над 1500 лева. Към този плосък данък трябва да се добавят и осигуровките, които в сегашния си вид са чист данък – събиран поголовно и изливан в общата каца, наречена НОИ и НЗОК. Следва да добавим и ДДС в размер на 20%, събиран върху всичко, което се продава в България – стоки и услуги. Върху някои особено оборотни стоки като горива, алкохол и цигари има и акциз, който формира продажната им цена като 70% данък. Ако за цигари и алкохол това е напълно оправдано действие (цената им дори е ниска), то цената на горивата моментално рефлектира върху всички други стоки – директно.

Така, всеки човек, работещ или не, който на месец си купува стоки и услуги за около 1000 лева (примерно), оставя в хазната 250 лева, ако търговеца е свързан с НАП, разбира се. Заслужава си да се помисли за това – косвените данъци са доста по-високо бреме и спирачка за растеж, отколкото преките.

Внасянето на осигуровки няма никакъв смисъл – повечето активни икономически хора днес вероятно няма да доживеят до пенсия – след 2020г. изискуемата за това възраст ще е 65 години и 40 години натрупан трудов стаж. Това превръща 80% от хората в България в идеалния осигурен – цял живот плаща и умира пет месеца преди да се пенсионира (с плюс/минус една година). Останалите 20% са дежурните тунеядци – полицаи и военни, които се пенсионират средно на 45 години и на получават пенсии в максимален размер през по-голямата част от живота си. В подобна система никой нормален човек не би плащал осигуровки – по-добре да си ги вкарва на влог и да живее от тях. При средна месечна вноска от 100 лева, за 40 години стаж ще се натрупат около 50 хиляди лева, с които човек ще живее поносими старини.

Сегашната социална система издържа и хора, които никога не са работели и нямат и намерение да работят, за сметка на което обаче имат 10+ деца и считат, че държавата и обществото са длъжни да ги издържат. Тези хора вероятно изсмукват поне 50% от социалните фондове, а държавата не дава никакви индикации че ще прекрати това. Като единствен разумен ход остава да се спрат парите към държавата от страна на данъкоплатците – поне докато не се въведат лични унаследяеми пенсионни партиди.

Казано в резюме – и тази година плащането на данъци и осигуровки ще също толкова безсмислено, колкото и в предишните десет.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.