Как дела, товарищ Депардьо?

Кремъл отбеляза голяма точка срещу френските бюрократи, които 20 години след края на комунизма са решили да съживят мъртвия му дух. Намерението на френския президент Франсоа Оланд да въведе данъчна ставка от 75% върху доходи над 1 млн. евро доведе до логичен резултат – стотици богати французи избягаха панически от родината си, обхваната от комунистическо малоумие. Във Франция остават все повече бедни и обедняващи французи, които да държат на плещите си една социална система, която в близкото десетилетие ще ги закопае – буквално. Към данъчното бреме се прибавят и милионите имигранти, които ще осъществят своята мечта с пари на френските данъкоплатци – да живеят без да работят. Това са български и румънски цигани, араби от Магреба и черни от всички бивши колонии – тук произходът няма значение, важно е, че те отиват във Франция да получават пари, а такива като Депардийо – напускат.

Русия, която в продължение на последния век е загубила сигурно 20% от населението си само заради емиграция към САЩ и Европа, постигна мимолетен пропаганден успех. От Русия са си тръгнали хора като Сикорски и Сергей Брин за да направят в САЩ нещо, което в Русия не биха успели – компаниите Сикорски и Гугъл. Стотици хиляди други руснаци продължават ежегодно да напускат Русия за да намерят в Европа (вкл. и във Франция) законност, която във владенията на Москва липсва изначално. Дано на Депардийо не му се наложи да разчита на руско правосъдие. Защото за разлика от Франция, в Русия ще попадне първо в затвора, а след това специално нагласено обвинение ще бъде прикачено към него – справка Михаил Ходорковски. Вярно е, че известността и името Жерар Депардийо го пазят от подобен произвол, но все пак е добре да има едно на ум. Вероятно в плановете на Путин той ще се превърне в златна кудкудякаща кокошка, която ще славослови новата “съветска” власт и за награда ще получи скъпоплатени роли в две-три исторически продукции. По подобен начин, подведени от собствената си глупост, европейски и американски интелектуалци са хвалели режима на Сталин през 30-те години на 20 век. Историята се повтаря.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.