Почти като електрификация + съветска власт = комунизъм.
Този извод се налага от анализа на последните новини – ново лого и туристически бранд на България плюс дадените на Пайнер Мюзик близо 2 млн. лева за технологично усъвършенстване, за да може силиконовите цомби на певачките да се виждат и в “йейч дьи” формат, цитирам Митьо Пайнера. Днес научих дори нещо интересно – този човек навремето е бил рокаджия, но явно е оценил потенциала на музиката на Хисарския поп още през 80-те години на миналия век, вследствие на което прави своя бизнес-удар. Сега според изпълнения евро-проект, той ще завладява нови пазари, ще показва красотите на българската природа и фолклор и в чужбина и така косвено и пряко ще подпомага туристическата визия и продукт на България. Аз лично тръпна да видя тълпи от музикални маниаци, стичащи се в българския Нешвил – Димитровград, превърнат в Dream City от Ивана, Анелия, Десислава и вечния мустак Милко Калайджиев (да ме прощават тия, които съм пропусснал, мога да ги завторя). Все пак, за да направим един балкански паралел, в екс-Югославия и Сърбия, където са кралиците на турбо-фолка Цеца, Весна, Драгана Миркович и други карачки, световноизвестна музикална сцена не са родните им Крагуевац, Смедеревска паланка и т.н., а EXIT-фестивала в Нови Сад. Ако има автентична фолклорна музика, която да е популярна извън границите на Балканите, то това е фестивалът на циганската музика в Гуча.
Новото лого, сътворено от обширен творчески-рекламно-пиарски колектив, който е делнал едни два милиона лева за креативността си, пък очевидно има за цел да заблуди двойно повече от досегашните туристи, ако вярваме на зам.-министъра на икономиката Иво Маринов. От Министерството на икономиката отново са се плъзнали по президентската плоскост с чужди снимки, върху които да монтират логото и да представят красотите на родината. Това, че идеите им са плоски, очевидно не ги стеснява – снимка с два шезлонга и ярко слънце се експлоатира поне откакто има туризъм по света. Бранд-стратегията (купешки думички за 2 млн. лева хонорар) се основавала на идеята, че България била откритие, което да бъде споделено, посочват мъдро от Публисис Марк Груп. В такъв случай явно са изпуснали основни детайли във визията – например подредени във форма на роза магистрални жрици или пияни английски туристи са откровение, което си заслужава да се сподели. Все пак това би допълнило по категоричен начин туристическия продукт на страната и би добавило като детайл причините поради които масовите туристи идват тук – всичко е ЕВТИНО, на първо място жените и алкохола.
А за да се смени имиджа (купешка думичка за фасон) на евтиния български туризъм, сал едно лого не стига, та макар и като част от брандинг стратегическо позициониране. За всеки човек, прекарал поне седмица в България, се набиват в очи ниското равнище на услугите в хотели и ресторанти, ниска мотивация на персонала и практическата им липса на квалификация. Причината е проста – в туризма, освен босовете, редовият труженик е най-често сезонен работник от по-близки или далечни села. Работещ без осигуровка и без сигурност какво ще прави след шест месеца, за него туристът е последна грижа. Логично при такива условия работят само хора без много избор – слабообразовани, ниско мотивирани и не особено интелигентни. За тези хора, сума от 2 млн. лева за БРАНДИНГ е непонятна разсипия. За тези хора обаче, сума от 2 млн. лева за ЧАЛГА е малко. Трябва да е поне 2 милиарда, щото това е БИЗНЕС и ЛИЦЕТО, което искат да има България пред света – нещо като трио между Азиз, Софи Маринова и Милко Калайджиев, които ще покорят Миланската скала и Болшой театър наведнъж.
