Не, няма такава агенция. Все още. Задава се обаче Комисия за цената на лекарствата, в която явно някакви чиновници ще получават заплати, за да определят цени, които са определени до голяма степен – от производителите им и вносителите им. Винаги съм считал, че идиотизмът в МЗ трудно ще достигне висотите на институции като МВР и НАП, но фактите са на път да ме оборят.
Преди няколко дни открихме в дома си в плика с лекарства доста такива с изтекъл срок на годност. Според някаква наредба на МЗ, (която разбира се е неоткриваема на сайта им) тези лекарства не могат да се изхвърлят в кофата за боклук, а следва да се връщат в аптеките. Отлична идея, съвсем правилна. Но само дотук. Причината да ги помисля за олигофрени (което не е обида, а констатация) е изискването човек да носи касови бележки за лекарствата, които е купувал и да ги връща в аптеките, в които ги е купил. Я пак? Точно така – купили сте антибиотик, аспирин, антистенокардин или някакво мазило от някоя аптека в Силистра, купили сте си хапчета за главоболие от Созопол, лекарства за болка в корема в Банско. Моля, след като им е изтекъл срокът на годност, вие да изровите надлежно запазените касови бележки (с две-годишна давност) и да обиколите посочените градове, за да им ги върнете. Ако случайно сте купували лекарства в чужбина? Ами, ваш проблем.
Това илюстрира как простото решение на един казус може да се превърне в абсурд, ако бъде оставено на чиновници. След като кварталната аптека отказа да приеме лекарствата, получихме телефон на някаква митична организация, която минавала по домовете да събира лекарства с изтекъл срок на годност и без касови бележки. На този телефон не отговаря никой – без изненада. Тогава решихме да хванем бика за рогата – потърсихме информация от МЗ и Агенцията по лекарствата. Там се случи нещо очаквано – аз го наричам “скокът на офисната бълха”. На първият телефон получихме друг номер, на вторият номер получихме трети, после четвърти, пети и май дотам системата зацикли. Пет телефонни разговора и около половин час обяснения по-късно научихме, че сме първите, позвънили с подобно искане в Агенцията по лекарства – явно никой друг не се занимава с глупости и не си губи времето с чиновници. Лекарствата не можело да се връщат току-така, били сме задължени да пазим касовите бележки, издекламира някакъв отегчен женски глас. Купувани в провинцията и в чужбина? За тях не знаем, каза гласът.
Лекарствата отидоха в кофата.
