Снощи приложих универсално средство за балкански политически анализ – злоупотреба с ракия пред телевизора. В резултат от това ми се изясниха някои детайли, които очевидно трезвомислещите прокуратура и МВР не успяват да видят – няма как да повдигнат обвинение за опит за убийство, ако средството (газов пистолет) е негодно. Няма как да извършиш нещо сериозно с това пистолетче и всеки що годе смислен адвокат ще го докаже в съда. Тогава МВР-кадърът-физкултурник ще возригне с нова порция “ние го хванахме, а те го пуснаха”.
Започнаха и разсъжденията на разни електорални единици, маскирани като политически анализи – например това. Алексей Лазаров дълбоко се е объркал в оценката, че този водевил ще навреди на репутацията на България. Причините да не навреди са няколко – първо международните “съюзници” на Доган са либерали, чиято роля в ЕС е маргинална и техните заклинания ще си останат вероятно приказки без резултат. Вътрешно-турска неразбория няма как да се експонира в мащабен етнически конфликт, това е ясно дори и за Местан. Все пак, ДПС е структура от мафиотски тип, защо това да е политическо, а не криминално разчистване на сметки? Защо репутацията на България да зависи от нещо, което може да има битов характер? Например нападателят да е ревнив рогоносец? Като се има в предвид неутолимия (още от затвора вероятно) интерес на Лидера към нови булки, нищо чудно за последните 20 години да е засегнал някой на тънка чест. В османския свят, към който принадлежи ДПС, тези неща не се отминават току така – Лазаров не е отбелязал този малък детайл в обширния си анализ.
