Чета последните издихания на тази тема в медиите и наличието на три основни линии се набива в очи – в изтребителния конкурс има течение на реалисти (да вземем каквото има за парите, които имаме), оптимисти-максималисти (да вземем най-доброто, без значение от цената) и групата около военния министър Аню Ангелов, в който явно са се събрали най-лошите качества на един сухопътен щабар, поставен на ръководна длъжност – инат, самоувереност в собствената непогрешимост и вяра във втория си мандат като министър – нещо като Наполеон на Ватерло. От своя патрон Б.М.Б. Ангелов е усвоил пък маниера да казва веднъж да, веднъж може би и после три пъти не по дадена тема в рамките на месец време. Всичко това доведе до там, че България изпадна в остър дефицит на време за покупка на “нов” изтребител и се конкурира за 30-годишни екс-португалски F-16 с Румъния – това в никакъв случай не прави цената им благоприятна.
Поради факта, че хората които разбират от самолети очевидно нямат думата (ВВС), тези които не разбират, пък са поели договорки за купуването на точно определени машини за определена цена (правителстовото и хората около Ангелов), поради което се налага аналогията с АЕЦ “Белене” и очевидната нужда от референдум. Поради факта, че данъкоплатците ще извадят едни 800 млн. лева (по реалистични оценки), то явно и те трябва да кажат какво искат на референдум – стари F-16, нови или стари EADS Eurofighter Typhoon, нови Gripen, или нови F/A-18 Hornet, или пък дори китайски изтребители на цена 20-30 млн. долара парчето. Последното звучи смешно, но като се има предвид, че за ВВС се предвиждат патрулно-полицейски функции, а не пълномащабна военна авиация (8 машини са недостатъчни за каквото и да е сериозно присъствие в небето), то и китайски нискотехнологични изтребители са удачен и евтин вариант.
Така че, да – РЕФЕРЕНДУМ!
