Чета един текст на Бисер Боев в Дневник относно модерния зимен туризъм и нуждата от неговото развитие и виждам колко тясно е въобще понятието и представата за туризъм в България. Ако няма лифтове, няма зимен туризъм, чертае Апокалипсиса вещо Боев, като се застрахова, че не кара ски, а това правят жена му и дъщеря му. Един вид – повече страничен наблюдател е, отколкото друго.
Проблемът не е в наличието или липсата на още един лифт и изсичането на още 100 хектара гора от една групировка, която е доказала своята безскрупулност във всичко. Проблемът е в бизнес-моделът на тази групировка, чиято алчност не търпи партньори, а само крепостни селяни и зависими от подкупи чиновници и съдии. Дори да има още 3 кабинкови лифта, това няма да направи цените им съпоставими с цените, които Боев и други хора са виждали в Италия, Франция, Австрия и т.н. – просто защото конкуренцията е колкото и при доставката на гориво за Топлофикация – нулева. Докато от Юлен карат “другите” ски-учители да плащат огромни суми за лифт-карти, с което де факто ограбват печалбата им предварително и ги превръщат в де факто ненаети ратаи на собствената си алчност. Докато тандемен пилот на парапланер плаща авансово 3000 евро за да го допуснат до правото да лети в уникалния въздух над Банско, цената на полет там е над 100 евро, при нормална цена около 100 лева на Сопот. В крайна сметка пилотът на Сопот и този на Банско са спечелили за себе си еднаква сума, но примера ясно илюстрира къде отива лъвския пай – в мутрите от Юлен, които след това си купуват и съдебни решения с тях.
Ако направим аналогия с модерните магистрали, все едно една транспортна фирма да има право да ги оперира и да налага цените на другите компании – тогава би ставало дума за монополна злоупотреба с господстващо положение, което би трябвало да сезира КЗК. Лифтовете са планинските магистрали и достъпа до тях трябва да е еднакъв и равен за всички, а операторът им да не е конкурент в бизнеса на другите туроператори, ски-училища и т.н. Същият порочен модел се повтаря и на Витоша. Цените на лифтовете са дотолкова завишени, че е по-евтино за двама души да се качат с колата си, отколкото да ползват въжена линия.
Другото сбъркано в модела зимен туризъм и туризъм въобще, е че той залага само на определени категории туристи, които са набедени за платежоспособни и всичко трябва да се прави за тях – скиори, летни туристи и т.н. масовка. Никой от тези корифеи не отбелязва факта, че т.нар. independent travelers старателно отбягват страната ни – хора, които биха дошли тук със собствения си кемпър, каравана, лек самолет или яхта. Те са в Турция, Гърция, Хърватска, но не и тук. Къмпинг-туризма се счита за занимание за прошляци, а стоенето в опечени от слънцето бетонни кутийки за 20 евро all inclusive е изведено в ранг на държавен приоритет. Културния и познавателния туризъм всъщност са дълбоко пренебрегвани от т.нар. туристическа индустрия – пример е дебилния сайт за промотиране на българския туризъм и също толкова дебилния сайт за 100-те НТO.
Проблемът не е в лифтовете и т.нар. туристическа инфраструктура – проблемът е в това, че около тях твърде бързо и безконтролно плъзва тумора на нискокачествения туристически бизнес – грозни съборетини, като тези, които превзеха ски плаца на Боровец, писти, които не се укрепват против ерозия и лятото са едни свлачища на кални маси и тиня, както и всякаква паплач, която ползва лифта, за да осере там, където иначе не би стигнала с краченца – справка Рилски езера. Досегашната история показва, че ако няма пълна забрана, свинщината започва да яде от всичко – Иракли е друг пример за това. Хората, които виждат във всяко парче земя просто парцел с КИНТ и плътност на застрояване, не могат да правят устойчив туризъм. Те просто не разбират понятието. За тези хора лятна ваканция в планински курорт е просто набор от празни фрази, изсипани на лъскавите им брошури и уеб-сайтове.
