Полетът на Хелиос, или Byzantinum Air

От месеци следя казуса на капитан Янко Стоименов, който беше осъден на 123 години затвор от гръцки съд, а също така е подсъдим и в кипърски съд за същия казус. Това погазва основен принцип в правото – не може човек да бъде съден за едно и също нещо два пъти и на едното място да бъде оправдан, а на другото – осъден. Във февруарския брой на сп. Криле има интервю със Стоименов, в което той посочва интересни и фрапиращи противоречия в обвинението срещу себе си. Посочено е и нещо друго – гръцкия съд е използвал резултати от разследване на авиационен инцидент като доказателство за вина на един пилот, който е отговарял за летателната подготовка на екипажите в поверената му авиокомпания – кипърската Helios. Според нормите на ИКАО тези разследвания се правят за да се изяснят причините за катастрофи и авиационни инциденти и използването им от лица без авиационна квалификация за криминални разследвания е недопустимо – все едно епикризи и резултати от медицински изследвания да се четат и тълкуват директно от съдиите и прокурорите, без намеса на медицински лица. Фактите за пропуски в процедурата на Боинг по отношение на експлоатацията на даден тип самолети са явно пренебрегнати заради по-лесната жертва – един българин. В едно интервю Стоименов казва, че разследващите са задавали въпроси в офиса на Хелиос – “толкова ли няма гърци, та назначихте българи на тези позиции”. Това точно отразява отношението на гърците към българите – те би трябвало да работят само неквалифицирана работа и да не бъдат допускани до друга. Фактът, че командир на злополучния полет е бил немец пък показва нещо друго – в някои държави (Кипър и Гърция са ясен пример) има недостиг на квалифицирани специалисти в инженерни специалности (и не само в инженерни), което рефлектира в лаишки процеси тип “Света Инквизиция”. Подобен тип работа на власти и съдилища дава и отговор на въпроса, как при членство в най-богатия съюз повече от 30 години и при липса на други неблагоприятни фактори (война и природни бедствия) една държава успява да фалира със собствени средства. След което търси вината в “международното положение”. По същия начин, както заради един паднал самолет намират най-логичния обвиняем – този който е в състояние най-малко да се защити.