Докато течеше дискусията и референдумът за АЕЦ “Белене”, се замислих какви други проекти могат да глътнат сума от 20 млрд. лева и да са толкова несигурни като възвръщаемост. Сещам се за проекта за плавателен канал Дунав – Варненско езеро. Ако каналът започва при най-голямото дунавско пристанище – Русе, то дължината му до Варненското езеро при Девня би била около 90-100 километра. Цената му (ако бъде прокопан така, че да отговаря на най-големите речни кораби) и няколко шлюза за преодоляване на денивелацията на терена би била около 1.5 – 2 млрд. евро по различни оценки, като тука включваме уговорката, че никога не е бил правен проект за това и цената може да стигне и 3 млрд. евро. Технологично е напълно възможен подобен канал, остава да се направи икономическа и екологична оценка на резултатите от него.
Ползите ще са главно за пристанище Варна, което ще поеме голяма част от сега пътуващите кораби по Дунав, които през румънския канал Дунав – Констанца отиват в румънското пристанище. Оттук е лесно да се предвиди румънската реакция на отрицание и желание този проект да бъде спрян. Тука играта е проста – ако Румъния губи, България печели.
Сещам се и за още по-фантастичен сценарий – канал Дунав – Егейско море, който реално заобикаля Босфора и Дарданелите и скъсява пътя с над 1500 километра. Не знам дали някога е обсъждан подобен проект, но трасето би могло да минава през река Искър до София, след което по прокопан канал да се влива в река Марица някъде около Пазарджик и оттам по нея да продължава до устието на реката при Александруполис. Река Искър от Мездра до Дунав тече през равнина и разширяването и удълбочаването и, както и построяването на шлюзове едва ли би било непреодолима пречка. Преминаването на Искърското дефиле има ограничения като радиус на завои на реката и (възможност за) изправянето им, което би определило колко големи речни кораби могат да минат оттам. Там има и поредица от малки ВЕЦ, което също дава отражение върху подобен проект. Покрай София каналът може да минава източно от околовръстното шосе и да завива към Марица. Интересно каква би била цената на подобен проект. Друг стопиращ фактор е нуждата от международно сътрудничество между България, Турция и Гърция, както и споразумение на финансиране и споделяне на приходите от подобен проект – задача която по трудност многократно ще надмине пазарлъците за моста Видин – Калафат. Река Марица след Пловдив е достатъчно широка и голяма, така че с няколко шлюза и издълбаване на потенциални плитчини може да стане плавателна. Тук не разглеждам по екзотичния вариант от София каналът да продължи към Струма – самата връзка от Искър до Струма трябва да мине през гъсто застроени площи във участъка Княжево – Владая, а ако заобиколи Витоша през Панчарево – яз. Искър – Белчин – Сапарева баня, то цената би била неимоверна. Освен това, река Струма се затваря от Кресненското дефиле, заради което АМ “Струма” влиза в тунел с цена около 1 млрд. лева, и едва ли ще може да мине ОВОС проект, в който Кресненското дефиле става плавателен канал. Затова проекта с Марица ми се струва по-удачен. Така по река Марица ще се появят няколко речни пристанища – Одрин и Орестиада в долното течение, Димитровград и Пловдив в горното течение. Интересно колко би струвал подобен проект. Че е налудничав – няма съмнение.
