Днес и ДПС изигра своя последен театрален ход преди изборите – получи и върна мандата за съставяне на правителството, съпроводено със акомпанимента на позатихващата вече ария “Доган атентатор”. След като шефът на разузнаването напълно резонно е отказал на Лютви Местан да му предоставя информация, последния изригна с нова порция тълкувания в полза на своя ментор, който го назначи за лидер. НРС не е длъжна да дава информация при поискване на случайни маргинали, които имат и претенции за крепители на етническо статукво, освен това в разузнаването знаят какво прави ДПС с всяка информация, до която се докопа.
Междувременно Иван Костов изигра не особено убедително най-силния си политически ход от година насам – поиска президентът да не забравя, че е избран като представител на десните сили и да не допуска идването на власт на БСП и ДПС, което би било по-зле и от Б.М.Б. – доказано. В резултат от това се размърдаха още няколко маргинали в политическия пейзаж – Сидеров заплаши с въоръжена борба, а Емил Кабаиванов, за не остане по-назад, постави ултиматум за съставяне на правителство до три дни. Би било комично, ако не беше трагично – Атака е партия на вресливците и няма никакъв потенциал за въоръжени действия, а СДС е организация в будна кома, която предстои да се погребе заедно с провинциално мислещия си лидер.
Дежурният комедиант Яне Янев разтури заверата и коалицията Ярешки, което е безспорен рекорд в лупингите на цирка, наречен политически живот в България. Преди това Янев логично поиска да бъде номиниран за премиер. Така не остана политик от среден селски мащаб нагоре, който да не е предупредил, поискал или публично посъветвал президента Плевнелиев нещо, с което да излезе за малко под прожекторите и да се разпише под своите пет минути слава. Засега Плевнелиев не показва да им е обърнал внимание, но би било интересно дали с назначаването на служебния премиер би зашлевил публичен шамар на наглеците, които открито го предупреждаваха да не поставя на поста определени имена, очевидно неугодни за тях.
