Нарисувай ми Шенген

Днес стана безпощадно ясно, че България няма да бъде приета в Шенгенската зона поне за още една година. Това за средния българин (какъвто съм и аз) е новина с нулево значение – ако имаш пари, взимаш си ги и отиваш където искаш в ЕС, ако нямаш пари – седиш си в къщи. Ако си определен тип български гражданин, нямаш пари, отиваш някъде на запад от Виена и се записваш като социално слаб заедно с 6-те си деца. За всички тези хора Шенген е от нулево значение.

Шенген обаче е огромен шамар за политическия естаблишмънт от 2001г. насам. На тези хора поне седем страни-членки на ЕС и Шенген казват – приемането на страната ви през 2007г. за член на ЕС беше прибързано, оттогава не сте постигнали големи резултати нито в правосъдието и върховенството на закона, нито в борбата с корупцията. Чуват се явни гласове, че приемането на България и Румъния е било грешка, която не бива да се повтаря.

Всичко това е истина, но само половината истина. Другата половина е, че с приема на България и Румъния още поне дузина страни от нашата черга (на изток и на юг от Виена) получиха ясен сигнал, че ако спазват определени правила, ще попаднат и те в ЕС. Беше и силен стимул към самите България и Румъния да полагат усилия за спазване на определени норми, а в България докладите на Брюксел са имали винаги огромен отзвук и са били силен коректив на местната олигархия, сляла се с властта. Ако България не беше член на ЕС, вероятно би била държава от типа на Беларус. Именно европейската перспектива не позволи на местни копия на Лукашенко да яхнат винаги къкрещия народен гняв.

Друга, по-голяма част от истината е, че България и Румъния са изпълнили формалните и техническите критерии за членство в Шенген и неприемането им означава, че ЕС за пореден път не спазва собствените си правила. Както не ги спази при приемането на Гърция в Еврозоната през 2001-ва, когато и за децата беше ясно, че гърците не покриват икономическите критерии от Маастрихт за членство. ЕС не спази собствените си правила, когато през 2004г. прие за членка Кипър главно поради шантажа на същата Гърция, която беше заплашила, че ще наложи вето на останалите 9 страни, ако Кипър не бъде приет в евросъюза. Така Кипър беше приет като единна държава, макар и да не може да разпростре суверенитета си върху 1/3 от територията си – Северен Кипър. Така се оказа, че територията на ЕС е окупирана от страна, която е членка за същия този ЕС – Турция. В момента Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС, е в положението на Кипър, а Гърция отново упорито адвокатства на Белград за членство. На последно място (не и по важност) Гърция открито работи за дестабилизирането на единствената държава, която физически дели Атина и Белград. Не признава името на Македония, и де факто спъва членството и в НАТО и ЕС, като ясно съзнават до какво ще доведе това. Всички тези действия Гърция извършва под безучастния поглед на Брюксел и де факто показва балканско тесногръдие на широка европейска сцена.

Гърция е държавата, която в последните 4 години получи милиарди евро помощ от останалите страни в Еврозоната, за да не фалира. Тя продължава да получава помощи, но вместо благодарност просто поставя нови искания, някои от които са изумителни като наглост – например изявленията на редица гръцки политици, че страната им не заслужава подобно “унизително отношение” и не заслужава да стане като България. По някаква ирония на геополитиката, Гърция е приемана за държава от Запада, а България за държава от Изтока, а всъщност би трябвало да е обратното. За времето, в което Гърция е член на ЕС (повече от 30 години) тя успя абсолютно самостоятелно и без война или природно бедствие да фалира, като при това е получила над трилион евро донорство и помощи. Това ще бъде тема на доста исторически трудове за в бъдеще. Втората гръцка държава в ЕС, Кипър, също има спешна нужда от няколко милиарда евро, за да не фалира. Това е пряк резултат от факта, че Брюксел не спазва собствените си правила – нито по отношение на Шенген, нито по отношение на Еврозоната, нито по отношение дори приема в самия ЕС. Дори членството на Гърция в Шенген е по-голям пробив във сигурността му, отколкото евентуално членство на България и Румъния.

Вярно е, че България и Румъния не бяха готови за ЕС през 2007-ма, не са готови и сега. Но ако погледнем истината в очите, една от държавите-основателки на ЕС не е готова и досега за членство в него – Италия, разбира се. Само в Италия комедиант като Берлускони може да е премиер повече от веднъж, мафията да поставя министър-председатели (Бетино Кракси), а някакви главорези не просто да убият министър-председател, а преди това да го отвлекат жив пред очите на охраната му – Алдо Моро. Проблемите в правосъдието на Италия са доста по-големи от тези на България и Румъния, това е факт, за който в Брюксел също си дават ясна сметка.

Мълчанието на българския политически (не)елит по въпроса с Шенген (като изключим дебилните изказвания на Цветанов) е показателно – тези хора така и не разбраха, че са членове с право на глас в ЕС и е време този глас да бъде чут. Мълчанието им е най-унизителното нещо, по-унизително дори от безпомощните крясъци на румънците. Никой в триъгълника Дондуков 1-Дондуков 2-площад Батемберг явно не знае как да отговори на все по-наглите изказвания от различни европейски столици. Точно както един много смел премиер-пожарникар не събра нито веднъж кураж да каже с думи прости на посланика на Вашингтон, че тона му е недипломатичен. България би могла поне веднъж публично да заплаши с вето по важен въпрос за ЕС – просто за да се стреснат чиновниците в Брюксел. Защото ЕС явно функционира така – справка Гърция и Италия.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.