Чадърите над мършата

Този текст в Капитал казва неща, които винаги съм си мислел. Корупцията в България е институционализирана и се върши от групи хора, а не от отдлени овластени личности. Никой няма да смее да извърши нещо, за което ще бъде съден и осъден, ако не се намира под необходимия чадър, който го пази от работата на полиция и прокуратура. В този ред на мисли – Мирослав Найденов не е действал сам и без знанието на хората, стоящи над него в ГЕРБ – Борисов и Цветанов. Кражбите винаги се вършат по партийна линия, по партийна поръка и ако Найденов не беше искал да участва в тях, би последвал съдбата на подчинената си Калина Илиева. От текста в Капитал се налага очевидния извод, че причината Илиева да изхвърчи от ДФЗ не е липсата и на диплома, а това, че тя всъщност не е била “екипен” играч, който да участва в цялата схема. Фактът за фалшивата диплома е бил известен, той е нещо от типа на “скрит” дефект, който гарантира, че ако пионката не е послушна, ще изгърми надлежно. Подобни пионки има и в други партии и организации – писмото на Вальо Топлото с призив за помощ към Р. Овч. очерта подобна схема, но Р. Овч. е надлежно покрит от чадъра, защото е екипен играч на БСП, а Топлото беше бушон. Друга подобна пионка беше обвиненият в педофилия Владимир Кузов, за който вероятно този факт е бил известен отпреди и това е причината този семпъл като интелект човечец да стане депутат – зависим е. По една причина (обяснена и от Кузов в едно интервщ мисля пред бТВ – отказ да гласува по определен начин) този факт за него е бил разпространен. Огромна част от политическия естаблишмънт се опира на подобни патерици и пионки като Илиева, Кузов и Топлото, а екипни играчи като Мирослав Найденов и Р. Овч. (например) се радват на протекция от страна на съда и прокуратурата. В прокуратурата и съда също бързо се установява кой играе по (наши) правила и кой е решил да се прави на независим. Последните бързо напускат системата, а екипни играчи получават скандални бонуси и повишения от привидно независимия и надпартиен Висш Съдебен Съвет. Те също са защитени от преследване от страна на колегите си. За един прокурор е най-лесно да провали разследване или дело, когато поиска и му бъде наредено/заплатено за това. Провежда няколко процесуално-спорни действия, опорочава процеса и той се връща за ново разследване – всеки адвокат знае цената за това. Още по-лесно е да бави делото и да го остави да изтече по давност, като оправдае бездействието си с голяма претовареност. Така чадъра върху мършата си стои и тя се разлага на показ, пред очите на цялото общество.