В Дневник е публикуван блестящ анализ на Иван Костов за кризата в Европа и нейните измерения в България. На първо място – България тръгна през 1990г. с много по-тежко наследство и де факто фалирала. Освен това, за разлика от Гърция и Кипър днес, условията на България за преструктуриране на дълга тогава бяха убийствени. Точната причина за срива на комунизма в България беше, че той фалира, а не някакъв реформистки порив на Политбюро. Това обаче не бе разбрано от електората и те през 1995г. избраха про-комунистическо правителство, благодарение на което България фалира за втори път през 1996г. Загуби 7 ценни години за реформи и така едва докрета до 21 век. За периода 1997-2001 година може да се каже, че постави основата на членството на страната ни в НАТО и ЕС – така антиевропейски политици като Първанов и Станишев не можеха да обърнат тренда и трябваше само да парафират постижението на Костов.
Чувството за несправедливост се засилва от факта, че в момента Гърция и Кипър получават далеч повече пари и при по-леки условия, отколкото България някога е получила помощ от ЕС. Заслугата да не сме като Беларус или Сърбия не е на ЕС, а повече на политици като Иван Костов. Критериите по които гърците получават пари не са нито ясни, нито честни, те са просто политически. Дори субсидиите за българските земеделски производители са половината от това, която получават “старите” членки на ЕС – още едно свидетелство за двоен стандарт.
Монополите всеки ден изпомпват между 20 и 30 млн. евро от джобовете на българите и те отиват в компании извън България – икономиката губи ежедневно пари от мобилни оператори, ВиК-оператори, електрически компании, петролни компании. Това са сумарно около 10 компании, които са се закачили буквално за електромера, водомера, бензиноколонката и телефона на гражданите и фирмите и няма сила, която да ги махне оттам. Държавата би трябвало да ги принуди да оставят приходите си в България, а не да ги изнасят навън. Ако се наложи данък в размер на още 10% на всички гръцки фирми, работещи в България, т.нар. византийски инвеститори ще оставят в България между 1 и 2 млрд. евро годишно, които в момента крадат от ниските заплати на работниците си, които и без друго не плащат.
Най-големия грабеж обаче идва по линия на течните горива, които България е принудена да внася от Русия – там всяка година отиват около 15% от БВП на страната. Отива в джобовете на една анти-европейска и следователно анти-българска сила, от която освен това сме зависими в над 80% от вноса. Едно единствено правителство (познайте кое) се опита да намали тази зависимост и да отреже Русия от българския пазар като монополен доставчик. Все още има възможност Русия да бъде принудена да продава нефт и газ на по-ниски цени, но за тази цел е необходимо и ЕС да подходи твърдо, а не Германия, Италия и Франция да заговорничат с Кремъл зад гърба на източноевропейците. Необходимо е наистина да прокарат Третия енергиен пакет от мерки, да откъснат Украйна от руската орбита (за което украинците се надяват много на Европа) и да прекъснат пипалата на руската мафия във финансовата система на Европа.
Българите биват ограбвани и по линия на НЗОК, която харчи близо 80% от вноските им в полза на шепа фармацевтични компании, с които се намира в мафиотска симбиоза.
Бизнесът в България страда заради некомпетентната и корумпирана администрация, както и заради неспособността на тази администрация да управлява ефективно приходите и разходите си. Няма никакъв смисъл от 10% плосък данък, ако ревизиите се извършват по предварително зададен критерий (рушвет), и само малките фирми, които не могат да платят, получават акт за нарушение. Внасянето на данъци и осигуровки е толкова тромаво и сблъсква предприемачите с толкова ниско интелигентни служители в НАП, че стоенето в сивия сектор е оправдано, дори и данъка да е 1%. Като се има предвид и некомпетентното харчене на пари от администрацията, то плащането им е повече от грешка, то е престъпление.
