А в поне още 30% работят собственикът и негови близки и роднини – до 3-4 човека търкалят някакъв малък бизнес и се чудят как да оцелеят, ако държавата реши да ги удари някакси. Това става ясно от анализ на БСК, който потвърждава нещо, което виждам и аз всеки ден – поне 1/3 от магазините в квартала са затворили или едва кретат с намален асортимент (поради малкия оборот и печалби собствениците зареждат по-малко и по-бедно), хората, които познавам се оплакват от намалели е приходи и засилен натиск от държавни и общински органи – с една дума, икономиката изпада в кома. Натискът от държавни и общински органи е по две направления – за нови плащания и такси, пропуснати срокове и глоби за безумни декларации, както и натиск от страна на изгладнелите чиновници “да оправим нещата”. Ако преди тези неща са се търпели, защото парите са се избивали, то сега ножът е до кокала и някой корумпиран чиновник ще посрещне скотския си край под формата на бой с бухалки или винкел.
Аз съм един от собствениците на фирми, които са спрели дейност и подават нулеви декларации. Фактът е, че нямам приходи, които да покриват тежката данъчно-осигурителна тежест, както и таксите и разходите за справяне с некомпетентната администрация. Т.нар. плосък данък не дава необлагаем минимум, а осигуровките се дължат върху минимум 420 лева, независимо дали през този месец човек ги е изкарал, или не. Всеки месец всяка фирма с минимум един нает (собственик-управител) трябва да отдели поне 180-200 лева и два дни, за да се оправи с такси и данъци и разходите по администрирането им.
Анализът на БСК показва и друго – освен че почти половин милион работни места са се изпарили, почти една трета от оставащите са в спекулативни и паразитни сектори като финансови услуги и недвижими имоти. Казано на прост език, не се произвежда добавена стойност, а просто се преразпределя и доизяжда съществуващ ресурс с комисионерство и гешефти. В държавния сектор са още поне 15% от работната сила и оставащите в реалния сектор трябва да пълнят тази каца без дъно, наречена бюджет. Строителството като бранш е силно затормозено, освен че се укриват обороти и ДДС, а след спукването на имотния балон и факта, че много хора закопаха пари в имоти, които сега не струват и 50% от цената си през 2008г. е белег, че там съживяване в рамките на една петилетка трудно може да се очаква. Търговията на горива е друг сектор, в който продажбите спадат, но печалбите растат – доколкото вноса и дистрибуцията на горива стават със суровини отвън, това е просто начин един национален капитал да изтича от България невъзвратимо. Освен това, сектора с горивата и търговията с тях наедро и дребно е откровено в ръцете на мафията, която се ползва с политически протекции. Проблемът е, че мафията овладява и други сектори на икономиката, като просто задушава (с държавна помощ) по-конкурентни компании.
