България има един проблем на южната си граница от почти сто години насам. Откакто Гърция окупира Егейска Македония и Беломорска Тракия, естествения излаз на България към Егейско море е отрязан от една държава, която в по-голямата част от тези сто години е била враждебна към нас, а когато не е враждебна, е просто лицемерна. Израз на това лицемерие са и фалшивата подкрепа на Гърция за членство на България в НАТО и ЕС, за което София заплати с мълчанието си за правата на българите в Егейска Македония и Тракия, които са брутално асимилирани. В продължение на години, Гърция и гръцки фирми целенасочено изкупуваха български компании и активи, с цел да превърнат България в своя икономическа колония и придатък, когато страната бъде приета в ЕС. В продължение на години гръцки шивашки фирми наемаха български шивачки в пограничните райони в разрез с всякакво трудово законодателство (докато българските власти си мълчаха) и погазваха всякакви екологични норми в България в гонене на безмерната си алчност. В днешно време, гръцки фирми целенасочено уволняват българските си служители от средно мениджърско ниво нагоре и на тяхно място вкарват гърци – това е износ на гръцка криза в България. От години съществува парадокса за да бъде нает човек на работа в собствената си страна (България), да се счита за единствено важно изискването да владее гръцки, защото шефа грък го мързи да научи друг език, освен родния си. Световни марки като TOYOTA, OPEL, IKEA, Carrefour и т.н. са представлявани в България от гърци, които въвеждат тук ориенталско-средиземноморските си порядки на работа – на първо място – да не плащат, както правят гърците от Карфур. Поне четири гръцки банки са впили пипала в българската икономика и душат бизнеса с лихви и такси, които имат своето начало от византийското лихварство. Всички тези хора се крият зад удобното наименование “инвеститори” макар, че повече им подхожда възрожденското “чорбаджии”.
Още един проблем със съсед като Гърция изниква тези дни – търговците в Северна Гърция недоволстват срещу пропусквателните пунктове по границата, откъдето много обикновени гърци идват на пазар в България. След като близо 80 години дългата 420 километра граница имаше само две КПП-та в двата си края – при Петрич и при Свиленград, след хиляди уговорки, отстъпки от България и изнудвания от Атина, гърците благоволиха да отворят и КПП при Гоце Делчев, а съвсем наскоро и при Златоград и при Ивайловград. Гърция все още бави отварянето на най-важното КПП, това при еврокоридор номер 10 – Маказа, което би свързало бъдещата магистрала и жп-линия от Русе-Търново-Стара Загора-Хасково-Кърджали с пристанищата на Беломорска Тракия. Гърция умишлено насочваше гнева на фермерите си към новооткритите КПП-та и те биваха многократно блокирани – в ущърб на българската икономика. Нито веднъж не бяха блокирани КПП-тата на Гърция с Турция, Македония или Албания, но с България – многократно. Всъщност България всячески трябва да притиска Гърция да спазва ангажиментите си като страна член на ЕС (все още) и да не спира влизането на българи и български стоки. Ако гърците смятат, че ЕС е шведска маса, в която те получават от България евтина работна ръка и суровини на половин цена, но могат да ни изнудват и да пробутват нискокачествени стоки и услуги на завишени цени, то време е да видят правосъдие, такова каквото е прилагала ВМРО в началото на 20 век в Егейска Македония. Натискът може да е двустранен.
