Capо di tutti capi

Нарочно изчаках няколко дни, за отшумят първоначалните крясъци от записите, направени в дома на Б.М.Б. Сюжета вече заприлича на лош мафиотски филм.

Сега, след като отминаха пет дни и днес стана ясно, че човекът, отговорен за цялото това подслушване и слухтене получи обвинение (отложено заради имунитета му), може да се резюмира – един прокурор отива при шефа на мафията, който по съвместителство е и премиер до съвсем скоро и там обсъждат в прав текст назначението му в Апелативна прокуратура, отпадане на обвинение срещу един от лейтенантите на Дона (доскоро министър), и други детайли, гарнирани обилно с псувни и квалификации. Никой не беше изненадан от записите и съдържанието им – те потвърдиха един факт, който е известен на мнозина – в България мафията си има държава.

Изплуваха и имена, доскоро стояли в сянка – например Ана Русчева, която в битието си на ПР едва ли е очаквала подобна известност. Все пак, едва ли някой би се занимавал с нея ако не беше шефът и – рекламният октопод Красимир Гергов. Вероятно Русчева е просто изпълнител на договорките на шефа си с ГЕРБ, останали вероятно записани в друго, непубликувано СРС. Това маркира процеса на купуване на медии – в телевизията на Гергов – бТВ, се въртят огромен брой хвалебствени клипове за управлението на ГЕРБ, маскирани като информационни кампании за европейски програми. Водещата в тази телевизия Ана Цолова стигна дотам в слагачеството и падението си, че си позволи нападки и заяждане с министъра на спорта Петър Стойчев, който явно е имал “наглостта” да не отпусне 5 млн. лева държавни пари за голф турнир на шефа и – същият този Гергов. Тези пари са били обещани, изпусна се тя, и отказът на Стойчев явно разваля пасианса на една добре скроена измама. Можете да се сетите, какво би било ако на власт беше останало правителството на ГЕРБ – тези пари щяха да бъдат дадени тихомълком, защото цитирам Мирослав Найденов “с Русчева сме се разбрали”.

Прокурорът Кокинов, който иска достъп до прокуратура над три граници, не го прави с цел да унищожи контрабандата там. По-скоро, всяко дело за крупна контрабанда (от което по правило се финансират партиите) ще бъде надлежно прошнуровано и забатачвано. Няма съмнение, че и в останалите Апелативни и всякакви други прокуратури действат същите правила и принципи – просто само Кокинов изгоря публично. Прокуратурата се очертава като конкуретна ОПГ на МВР, в което пък организираните престъпни групи са толкова много, че вече не се зная коя на чий контрол е – в този ред на мисли, оплакването на Б.М.Б. че подслушването е поръчано от Станишев, не изглежда съвсем безпочвено – с този щрих, че Станишев просто не контролира нищо в МВР, но други кръгове контролират. Нека не забравяме и ДАНС, в която доскоро шеф в сянка беше Алексей Петров. Сега Петров е в ареста, но хора като него никога не свършват и вероятно друг негов аватар е там. Единственото очевидно е, че т.нар. правоохранителна система (МВР, Прокуратура, ДАНС, Следствие, Съд) е един вмирисан труп, който консумира по около 2 млрд. лева годишно от бюджета на държавата, а косвено (с щети от контрабанда и прикриване на ДДС-измами и други) вероятно над 10 млрд. лева.

В заключение, защото от тази тема тръгват и ще тръгват много други теми, може да се каже – този запис осветли само малка част от случващото се в държавата. За да се изясни още, би следвало да чуем записите на следните разговори:

Ахмед Доган – Сергей Станишев по повод хонорара на първия за Цанков камък. Все пак този хонорар не е уговорен негласно и за този договор е отговорен Станишев като премиер.

Сергей Станишев – Моника Йосифова по повод получаването на хонорара Хохегер и връщането на част от него към дуета-двойка.

Георги Първанов – разговорите му с представители на рускатата и българската енергийна мафия по повод обещанията да се строи АЕЦ Белене.

Разговори на Бойко Борисов с Никола Филчев и Борис Велчев – оттам вероятно биха изскочили неща като директни мокри поръчки.

Разговорът на Румен Петков с братя Галеви – лексиката вероятно е подобна на тази на Борисов и Кокинов.

Никой не се съмнява, че подобни разговори има, въпросът е къде са записите от тях.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.