Ето откъс от новата книга на Иво Инджев, който ме втрещи. Винаги съм смятал Б.М.Б. за пълен наивник и дилетант във външната политика, но това минава всичко:
“За да ни впечатли с влиянието и политическата си ловкост, Борисов разкри гордо как е попречил в софийския парламент да бъде гласувана резолюция, осъждаща Турция за арменския геноцид, за което е получил “бонус” от… турските специални служби. Сподели ни без притеснение, че те му се отблагодарили, като му дали информация за трафиканти на наркотици, които той хитро изчакал да минат границата и едва тогава да бъдат заловени на българска територия по негов сигнал, за да… натрие носа на политическия си противник, премиера Сергей Станишев – един вид да види той как дори и като кмет Борисов продължава да е номер едно в борбата с престъпността и само формално отсъства от върха на професионалната пирамида в МВР.”
Ако борбата с наркотрафика минава през признаването или не на арменския геноцид, то явно тази битка сме я загубили отдавна, или по-точно – не сме я почвали никога. В лицето на МВР борбата с престъпността е подхвърлени трохи информация от “партньорски” служби, срещу политически кални поръчки. Едва ли Борисов съзнава каква мерзост е направил – никога няма да го поканят в Ереван, където да види мемориала и музея на тези 1.5 млн. жертви на турския “негеноцид”. Това е поредното свидетелство за малоумно поведение на държавник, след като Георги Първанов през 2002г. отказва да поднесе цветя на мемориала във Вуковар, “за да не дразнел сърбите”, цитирам Велизар Енчев.
