Срамът, наречен МВР

Днес, пред десетки камери и журналисти, Волен Сидеров като лидер на АТАКА нападна репортер на телевизия СКАТ. Човечецът от конкурентната на АЛФА телевизия (и от движението на Валери Симеонов, основен политически опонент на Сидеров) беше изблъскан до стената и поне 5-6 депутати от АТАКА му крещяха “Извини се” и се опитваха да го малтретират. Единствено публичното място го спаси от сигурен линч, макар и да не е сигурно дали не биха му посегнали физически и пред камери, окрилени от имунитета си.

Волен Сидеров за пореден път се забърква в публичен скандал, очевидно опирайки се на безнаказаността, наричаща се имунитет. По-късно той си позволи да нападне вербално и да крещи като фелдфебел на полицай, притекъл се на помощ на екипа на СКАТ. Тук поведението на полицая беше разочароващо – вместо да надене белезници на разпищолилия се депутат, както би сторил със всеки друг гражданин, той мънкаше като ефрейтор, хванат с откопчано копче. Вместо да приложи сила към очевидно злоупотребилия с незнайни стимуланти Сидеров, той се извиняваше и се оправдаваше с началниците си. Ако не му стиска да приложи закона дори срещу самоовластил се нагъл дупетат, просто можеше да мълчи и да запази честта на пагона. В милицията обаче това понятие не съществува, човечеца се беше притеснил да не му изстине службицата, с което за пореден път се показа каква организация е МВР – сервилна, покорна и удобна за всеки лумпен с имунитет. БСП и ДПС отминаха тази свинщина с мълчание, защото се надяват да спазарят със Сидеров някой депутат за бъдещите си кражби под прикритие на парламентарно мнозинство. За далеч по-безобидни действия по време на предизборната кампания Мая Манолова обиколи всички студия и напои обилно микрофоните с мисли и слюнки. Сега обаче Пчеличката стана зам.-председател на Парламента с очевидното съучастие на АТАКА, което я обвързва с мълчание. Не само нея, разбира се.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.