Само по подобен начин може да се коментират назначенията на Орешарски в неговия проектокабинет, който трябва да бъде гласуван в НС – нищо експертно няма в тези кандидатури на отявлени червени негодници, и олигархични назначения за цвят. Самият Станишев призна, че през 2005-та е бил кукла на конци и партиите просто са посочвали номинациите си за парцелираните квоти, а в момента Орешарски имал власт да посочва собствени кандидатури. Да започнем един по един:
– Кристиян Вигенин, кандидат за външен министър. Знакова фигура главно защото биографията му копира до голяма част тази на Сергей Станишев – и двамата нямат нито ден трудов стаж извън работа в БСП, и двамата не са служили в армията по време, когато това беше задължително. Вигенин няма 40 години, но арогантния му и надменен изказ оставя впечатление за школуван комунист – би се чувствал на мястото си в ЦК на БКП и през 70-те години на 20 век. Типичен апаратчик и като образование – Столичната 91-ва Немска гимназия беше известна като ковачница на праволинейни кадри и по-трудна за влизане дори от 1-ва Английска, която имаше славата на свободомислеща, следвана от УНСС.
– Назначението на министър на младежта и спорта е на….професор по български език?!?!? Явно този кадър на ДПС не се е доредил до Министерство на образованието и е получил единствено останалото на младежта и спорта.
– Назначението на МВР шеф – Цветлин Йовчев, бившия шеф на ДАНС. Този човек е обвързан с толкова интереси, че единственото сигурно за него е, че не е човек на АТАКА и Сидеров. Според хора в БСП Йовчев е човек на Борисов и ГЕРБ, който ще контролира Орешарски. Факт е, че допреди по-малко от месец той беше съветник на президента Плевнелиев по националната сигурност, и като такъв е неприемлив за БСП. Може и това да е опит на Орешарски да се отърве от силов министър тип “Румен Петков”, който биха му спуснали комунистите и който би му създавал проблеми с опити да го контролира и срещи с престъпния свят.
– Петър Чобанов за министър на финансите – сочен е за дясномислещ икономист (леви икономисти по принцип няма, това е оксиморон). Остава да се надяваме, че външната прилика и именно съвпадение с Румен Овчаров е само неприятен детайл, а не начало на тенденция за корумпираност.
– Петър Стоянович – безспорно най-приемливата кандидатура в този кабинет. Подобно на самия Орешарски, Стоянович напуска СДС покрай скандала “Черепа” и след това минава в Гергьовден и Движението на Меглена Кунева. Остава загадка защо Стоянович е приел номинация от БСП и ДПС, но явно “дългът му не може да чака”.
– Искра Михайлова – друга кандидатура на ДПС, отново в МОСВ. Трябва да бъде внимателно следена по въпроса с концесиите и защитените зони – това е нещо, което корумпарите в ДПС ще се опитат да кешират задължително. Особено в подобно правителство на безотговорността, съставено съвсем явно и с къс хоризонт.
– Зинаида Златанова за министър на правосъдието – това явно е начинът на Орешарски да покаже на ЕК, че ще прилага стриктно указанията на Брюксел в тази все така проблемна област – правосъдието. Просто назначава техния човек в България. Тук обаче Орешарски има проблем – ако правосъдието заработи, министрите му и депутатите на ДПС и АТАКА, които ще го подкрепят, ще оредеят силно.
Най-спорната кандидатура – тази на министър на инвестиционното проектиране (WTF!?!?), за която беше предложен Калин Тихолов, току-що беше оттеглена от Орешарски показва и в какви условия се формира кабинетът – явно мафиотска кандидатура, свързана със злоупотреби по морето, не мина главно заради обществения отзвук и мафията си прибра пионката. Може би така трябва да постъпят и останалите пионки и да отидем на нови избори – през септември.
Останалите кандидатури може да се определят като стандартно-социалистически и да минат без детайлни коментари.
